Проект на Национален план за мозъчните заболявания обсъдиха лекари по време на кръгла маса „Национален план за мозъчните заболявания – стратегическа рамка и експертни решения“. Дискусията е организирана от фондация „Съвет за мозъчно здраве“ в партньорство с Българския лекарски съюз и Столичната лекарска колегия.
Всеки трети европеец има заболяване или състояние, свързано с нарушение на нормалното функциониране на мозъчната и нервна тъкан, каза пред журналисти проф. Николай Габровски, основател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“. Финансовите измерения на проблема са много сериозни, а не може да има здраве без мозъчно здраве. В специалностите, които се занимават с мозъчното здраве – неврология, психиатрия и неврохирургия, очертахме приоритетите и стигнахме до най-важните теми, на които в следващите пет години задължително трябва да обърнем внимание. Проектът на мозъчния план има ясни теми и структура, с очаквани финансови ресурси, но са необходими разговори с Министерството на здравеопазването и с НЗОК, за да решим какво можем да си позволим от всичко, което сме задали като рамка. Разходите варират между 50 млн. лв. и 200 млн. лв. на година, за да изпълним програмата максимум, която включва международен обмен, развитие на науката, подобряване на достъпа за пациентите, осигуряване на цялостен подход в лечението, осведоменост на обществото, премахване на стигмата, която съществува, каза още проф. Габровски.
В проекта на плана е залегнало създаването на два нови типа лечебни заведения, каза още проф. Габровски в отговор на въпрос за ресоциализацията на пациентите, преживели инсулт. По думите му добър вариант е да не се закриват болници, а да бъдат трансформирани. Здравната система в България има нужда от два типа болници, като единият тип да бъдат за активна рехабилитация и възстановяване – за оперирани и стабилизирани пациенти, за които етапът на активно лечение е отминал, но все още имат нужда от възстановяване и по-специализирани грижи. Вторият тип лечебни заведения, от които имаме нужда, са за пациентите, които са трайно увредени и имат нужда от дългосрочни грижи – пациенти в будна кома, пациенти с тежък мозъчен инсулт, пациенти след тежка-мозъчна травма с нарушени когнитивни функции, пациенти с деменция и др., каза още той. В момента тежестта за тези пациенти пада върху семействата им и смятаме, че това е голяма загуба за обществото, тъй като с един пострадал член на семейството понякога се изключва цялото семейство от социалния живот, посочи още лекарят. Идеята на плана е да има добра превенция, добра диагностика и цялостно лечение, а пациентите да могат да се интегрират в обществото по възможно най-удачен начин, получавайки най-подходящата подкрепа.
Един от проблемите в областта на неврологията е лечението на транзиторните исхемични атаки, тъй като липсва клинична пътека, каза акад. Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология. По думите му има вероятност такава клинична пътека да бъде изготвена и приета. Ако тя стане факт, ще има промяна в статистиката за броя на инсултите, тъй като ще се въведе разграничение между инсултите и транзиторните атаки, допълни той и припомни, че България непрекъснато е цитирана като страната, която е на едно от първите места по мозъчни инсулти. Акад. Миланов обърна внимание и на това, че все още има неврологични заболявания, които не са включени в списъка на заболяванията, за чието лечение Касата раимбурсира лекарствата.
За 10 г. можем да отчетем намаляване на броя на исхемичните инсулти с около 20%, посочи проф. Димитър Масларов, съосновател на „Съвет за мозъчно здраве“ и началник на Клиника по нервни болести към Университетска Първа МБАЛ - София „Св. Йоан Кръстител“. По думите му през 2025 г. отчетените случаи са 36 хиляди, но броят на пациентите е 32 хиляди, което показва, че има хора с втори и трети мозъчен инсулт. Това обръща вниманието върху гилдията и обществото за необходимостта от грижа за пациента не само когато има инсулт, а предварително, каза още лекарят.
Предложенията на асоциацията ни са представени в приоритетни области, покриващи почти всички психични разстройства, като очакванията ни в научната област са преди всичко в посока на търсене на очакваните от години биомаркери в психиатрията на първичните психични разстройства, каза проф. д-р Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация.
Важно е да създадем устойчива рамка в областта на мозъчното здраве, каза министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов при откриването на дискусията.