Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев в началото на местната конференция по проект "Европа на Балканите: Заедно чрез знание", която се организира в Националния пресклуб на БТА във Велико Търново.
По думите му обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в Съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос.
"Досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни такива приноси на българите", каза Вълчев.
Той припомни, че на откриването на проекта във Велики Преслав разказът е бил за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии - за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа. В Монтана на празника на обявяването ѝ за град след Освобождението, след като градското ѝ развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанезиум, откъдето идва и съвременното име на града, разказът е бил за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа. Вълчев припомни, че голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете. В Петрич като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония със силно развит бизнес акцентът е бил предприемчивият дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук, в България. В Габрово след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. - за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години.
"Във Велико Търново се събираме на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий, за да отбележим още един значим принос на България към европейската цивилизация - за християнството, на чиито ценности се гради ЕС. Сред тези ценности е и разбирането и толерантността към другия - дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в ЕС, съвместно мирно живеят хора с различни религии", каза Вълчев.
Според него през личността на свети Патриарх Евтимий (ок. 1327-1402) можем да отбележим поне четири посоки на български принос за Европа.
Първият принос е за защитата ѝ през смутните времена на Средновековието, когато българите с цената на загубата на собствената държава (и заточението на последния си патриарх, избран през 1375 г.) забавят османците и Европа остава християнска.
"Вторият принос е за разцвета на българската като част от европейската книжовност по времето на свети Патриарх Евтимий, който, по думите на проф. Климентина Иванова в книгата ѝ за него, участва в сътворяването на литературен език там, където не е съществувал, като унифицира стилистично книжовния фонд на високата литература, отстранява неточно преведените текстове и преоткрива за българите красотата и строгата нормативност на книжовния език.
"Даваме ли си сметка, пишейки на днешния български литературен език, че в него е вградена и "сянката на този патриарх", безмълстващ в делото си", пише проф. Иванова", обясни Вълчев.
По думите му третият принос е за създаването от него като основател на Търновската книжовна школа на една общност от велики духовни деятели - преди свети Патриарх Евтимий неговият учител свети Теодосий Търновски, а след това - Григорий Цамблак, свети Киприан, който по-късно става Киевски и Московски митрополит и просветител на цяла Русия.
"Четвъртият принос е за духа на Европа. "Свети Евтимий, патриарх Търновски се е грижил за душата на българите и за плодовете на духа", казва днес пред БТА проф. Магдалена Легкоступ, декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет. Тя говори за съединяването на ума със сърцето и плодовете на духа, което е толкова видимо тук във Велико Търново", обясни още Вълчев.
Той заяви, че това съединяване на ум и сърце позволява на българите да споделяме с другите всичко в живота - от висшето знание до всекидневните моменти, и също е принос на българите в днешния ЕС, където има много отчуждение между хората. В българските градове в много по-голяма степен от другаде в Европа има съобщности. Българите умеем да бъдем заедно в семействата си, със съседите си, със съгражданите си и това впечатлява гостите на страната ни, включително от редица европейски държави, особено от Западна и Северна Европа, където междучовешките връзки са много по-слаби.
"Това е особено видно също и тук във Велико Търново - едно от най-привлекателните за туристи места в България и в Европа въобще. И това умение на българите да общуваме с разбиране и емоция помежду си трябва да ни дава самочувствие", каза още генералният директор на БТА.
Той заяви още, че след всичко казано за свети Патриарх Евтимий накрая и ние като Григорий Цамблак в Похвалното му слово за него нека се запитаме - и тъй, ще дръзнем ли да го възхвалим?
"И да отговорим категорично от разстоянието на времето на шест века - Да! Защото свети Патриарх Евтимий е един от съхранилите християнството в Европа, тоест ценностите, върху които я градим днес. Затова за свети Патриарх Евтимий могат да се кажат написаните от самия него думи в "Похвално слово за мъченица Неделя":
Удивиха са ангелите, ужасиха се праведните, бесовете се посрамиха, мъчениците възиграха, възхвалиха и пророците, срещнаха – ангелите, архангелите – понесоха, властите – изпращаха, силите – подкрепяха...", каза Вълчев.
БТА даде начало на своя нов проект "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с откриваща конференция във Велики Преслав. Основната цел на проекта е да предостави обективна и изчерпателна информация, за да се даде точна цялостна картина на политиката на сближаване на Европейския съюз, включително Фонда за справедлив преход, съответната подкрепа по Плана за възстановяване на Европа или от инструмента за техническа поддръжка. Специален акцент ще бъде поставен върху образованието и уменията като двигател за развитието на регионите.