Прокуратурата отказа да образува досъдебно производство срещу Българската православна църква по твърдения на народен представител

Софийска градска прокуратура е постановила на 2 юли отказ за образуване на досъдебно производство във връзка със сигнал, подаден по електронна поща от народния представител Кристина Петкова срещу Българската православна църква, съобщиха държавното обвинение.
В сигнала се твърди, че са налице съмнения за „координирана дейност (от страна на Българската православна църква и Руската православна църква), целяща стратегическо влияние върху младите хора в България, желаещи в бъдеще да станат духовници, извън установените образователни и религиозни канали в страната“.
Прокурорът, работил по сигнала, е стигнал до извода, че в конкретния случай липсват каквито и да е данни за извършено престъпление от общ характер, в частност за престъпление по чл. 105, ал.1 от Наказателния кодекс (поставяне в услуга на чужда държава или на чужда организация). Според него в сигнала се съдържат предположения и то абстрактни за евентуално бъдещо поведение на трети лица - български граждани, които биха заминали да учат в духовни учебни заведения в чужбина.
Прокуратурата посочва, че изпращането от страна на Негово Светейшество Патриарх Даниил на уведомяващо писмо до митрополитите „за възможността за кандидатстване на студенти от България в духовните учебни заведения на Руската православна църква в трите направления - бакалавър, магистър и доктор по богословие“, не е поведение, съдържащо данни за осъществено престъпление по чл. 105, ал.1 от Наказателния кодекс.
Публично известен факт е, че България е обявена за неприятелска държава от Руската федерация, но този факт не представлява законова пречка български граждани да се обучават в учебни заведения там, отбелязват от прокуратурата. Съгласно Конституцията вероизповеданията са свободни и отделени от държавата, а изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи, както и свободата на мисълта са ненакърними. Също така се отбелязва решение на конституционния съд, според което държавата чрез своите органи и институции, не може да се намесва във вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции. Те се регулират чрез устави и други вътрешноорганизационни правила, отбелязват от обвинението. 
Ненамесата на държавата във вътрешните дела на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление следва и от редица международни задължения, включително от Международния пакт за граждански и политически права на ООН, допълват още от прокуратурата.
Обучението на български граждани в богословски учебни заведения, както в България, така и в чужбина, е гарантирано от Конституцията право, се посочва в постановлението на прокурора от Софийска градска прокуратура. В законодателството ни няма забрана гражданите да се обучават в светски висши учебни заведения, няма и законова пречка при желание те да се обучават и в духовните учебни заведения в Руската федерация. Изборът на учебно заведение освен основно гражданско право е и въпрос на лична преценка на всеки гражданин, се посочва в постановлението.
БТА припомня, че преди месец депутатът Кристина Петкова зададе седем въпроса на Министерството на образованието и науката , свързани с дейността на проруски организации в българската образователна система.