Промените в Конституцията за съдебната власт и в частност прокуратурата са вредни, смята председателят на Асоциацията на прокурорите в България

Голямата част от промените в Конституцията практически противоречат на основния закон и на досегашната практика на Конституционния съд (КС), наложена през годините. Промените, които касаят съдебната власт и в частност прокуратурата, са вредни - т.е. няма да допринесат за възходящото развитие на съдебната система, ще имат негативно отражение върху нашата работа и ще бъдат усетени в лош план от хората и гражданите, които са важните и искат справедливост и по-добри резултати в сферата на борбата с престъпността. Това каза в интервю за БТА председателят на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) прокурор Владимир Николов по повод очакваното решение на Конституционния съд във връзка с приетите в края на миналата година промени в Конституцията. 
Той посочи, че промените, които касаят прокуратурата, Висшия съдебен съвет и ликвидирането му като единен орган, са в полето на Велико народно събрание (ВНС). "Неслучайно конституционният законодател при приемане на Конституцията е заложил ред, по който такива същностни промени да се правят и няма как ние да решаваме конюнктурно, че можем да правим промени през обикновено Народно събрание и да нарушаваме процедурата, установена от конституционния законодател. Това не е случайно – промените в Конституцията налагат първо да има изменения в обществените отношения и да има нужда те да бъдат преуредени не с оглед на днешния ден, а изискват трайност за десетилетия напред. Трябва да има стратегическа визия и оттам нататък да се работи в посока на брилянтна юридическа техника и тези промени да бъдат възложени като проект на най-добрите юридически умове в конституционната материя, което категорично не беше направено", смята председателят на АПБ. Той допълни, че промените са "аматьорски с много недъзи – юридически, дори граматически и пунктуационни в първоначалния вариант". 
"В крайна сметка не бе обяснено и на хората какво искаме да постигнем с тези промени. Като цяло това е един емблематичен пример как не трябва да се действа в една такава законодателна процедура за изменение на Конституцията с прибързаност и поставяне на безумен краен срок, несъобразяване с международните наблюдатели и експерти. Поканихме мисия на Венецианската комисия, която категорично посочи слабостите – липса на мотиви на законопроекта, поставянето на прокуратурата под пряко политическо влияние и т.н. Нищо от това не беше съобразено и промените бяха приети", каза още прокурор Николов. 
Според него така приетите промени в Конституцията ще бъдат вредни, защото "прокуратурата се поднася като прекрасно опакован подарък на силните на деня политически субекти, защото те непряко ще управляват прокуратурата чрез своите членове във Висшия прокурорски съвет, където ще има тежък дисбаланс – от десет членове шестима ще са избрани от парламента и едва трима от професионалните съсловия – двама от прокурорите и един от следователите". По думите на прокурор Николов това категорично противоречи на модерните европейски тенденции.
"Привържениците на тези промени обясняват, че в Европа няма възприет единен модел как да бъдат структурирани прокуратурите. Това е вярно, но каквато и система да е възприета в някои модерните европейските правни системи, тя изисква прокурорските служби да бъдат автономни и защитени от нерегламентирани влияния. Изисква се и от Венецианската комисия и от Консултативния съвет на европейските прокурори в тези органи, които управляват прокурорските служби да имаме мнозинство, избрано от професионалните среди на прокурорите, т.е. имаме тежко нарушаване на този принцип", подчерта председателят на АПБ.   
Според него каквото и да бъде решението на КС, българските прокурори ще го уважат и ще изпълняват своите задължения, както са го правили винаги. 
"В този смисъл в каквато и посока да е решението, по конкретните дела ние ще работим със същата енергия, няма да има никакви сътресения в работата на отделните прокурори или наказателни производства. Ако хипотетично приемем, че КС обяви промените за противоконституционни, в тяхната цялост, или на част от текстовете, това не би довело до хаос. КС има правомощията да постанови какви ще бъдат правните последствия от неговото решение. Най-много се спекулира с това, че в предходно свое решение КС промени своята практика и постанови, че при отмяна на противоконституционна разпоредба в даден закон, не се възстановява автоматично старото положение. Практиката на КС не е неизменна, преди това действаше обратният принцип, че при отмяна се възстановява старото положение. Според мен в случая, когато става въпрос за законодателен акт от най-висш порядък като Конституцията, няма как КС да остави празнина и той би могъл да постанови примерно, че се възстановява действието на старите текстове", коментира прокурор Николов. 
Като председател на Асоциацията на прокурорите в България, той каза, че организацията е категорично за това да се усъвършенства работата на съдебната система и на прокуратурата, "защото ние едновременно сме магистрати и български граждани и искаме да имаме нормални условия на работа, да работим по-ефективно и да сме в услуга на обществото, да спомагаме за справедливостта". 
"Със съдебната реформа се спекулира и служи за извършване на всякакви безобразия и конюнктурно-политически действия, т.е. нямаме истинската визия как да помогнем на обществото и да развием системата. Конституцията послужи за жертва, за да бъде постигната тази конструкция, която придоби гражданственост чрез думата "сглобка". В случая, за да се реши конкретен политически въпрос бе направено едно тежко посегателство спрямо основния ни закон. В никакъв случай не казваме, че Конституцията не може да се изменя, но това става по строго установен ред. В дебата за промените ние от асоциацията дадохме конкретни предложения кое как да се случи, но изобщо не беше обърнато внимание и се вървеше в посока – "каквото сме си решили, ще си го направим". Съдебната реформа трябва да е стратегически планиран процес и да се извършва постоянно в самата система – прокуратура, съд, следствие, също така и в изпълнителната, най-вече в законодателната власт чрез усъвършенстване на законите, но и в обществото чрез засилване на усещането, че законите важат за всички", категоричен е прокурор Николов.  
По думите му прокуратурата категорично върви към все по-голяма прозрачност в работата си и отчетност.
"Ако проследим развитието на прокуратурата от зората на демократичните промени, ще видим, че тя се развива и върви именно в тази посока. Тя не е тази затворена и непрозрачна институция, която беше. Тези стъпки се осъществяват плавно, но това е посоката и това случва. Разбира се, има какво да се прави, не го отричаме и на базата на скандали, които виждаме", коментира той и добави, че прокуратурата трябва да създаде в себе си механизъм за нетърпимост към подобни неща, да има сили за самоочистване от негативни процеси и да се работи за интегритета на всеки един прокурор.
Смятам, че полагаме огромни усилия да сме максимално отворени към обществото, да поднасяме адекватна информация за медиите. Тук обаче има един огромен проблем – има противоречиви критики в две посоки. Когато прокуратурата е твърде отворена и поднася информация, критиките са, че се нарушават права, презумпцията за невиновност. В обратния случай се казва, че прокуратурата крие нещо, ако не дава достатъчно информация, посочи прокурорът. Според него въпросът е в баланса, но трябва да има осъзнаването, че не всичко може да бъде изнесено пред обществото в начален етап, защото основополагащо е да се свърши работата, да се гарантира, че няма да бъдат нарушени правата на граждани и организации, както и презумпцията за невиновност. По отношение на отчетността, то е заложено главният прокурор да представя отчет за дейността на прокуратурата в Народното събрание и това е правилно, добави той.