Процедурата по прекомерен дефицит не се отнася за 2025 г., а за 2026 г., заяви Теменужка Петкова

Процедурата по прекомерен дефицит, която ще започне от Европейската комисия срещу България, не се отнася за 2025 г., а за 2026 г., заяви бившият финансов министър и депутат от ГЕРБ Теменужка Петкова на брифинг в парламента. 
По-рано днес министър-председателят Румен Радев съобщи, че Европейската комисия ще публикува на 3 юни доклад, с който ще започне процедура по прекомерен дефицит за България. По думите му процедурата означава, че дефицитът на страната за миналата година е „доста над 3%“, което ще доведе до регулярен мониторинг, ограничителни мерки и възможни санкции. Радев определи ситуацията като „тежко наследство“, резултат от „безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж“.
Петкова призова премиера Румен Радев да не си служи с „неверни интерпретации на факти“, като подчерта, че твърденията за състоянието на публичните финанси не съответстват на реалните данни и на начина, по който те се оценяват от европейските институции. По думите ѝ фокусът на процедурата не е върху текущото изпълнение за 2025 г., а върху рисковете, които се очертават в средносрочен план, включително за 2026 г., когато липсва приет бюджет и пълна фискална рамка.
Петкова посочи, че дефицитът за 2025 г. е 3,5% от брутния вътрешен продукт, като България прилага европейска дерогация, свързана с разходите за отбрана. Според нея това позволява страната да се вмести в изискването за дефицит до 3%, въпреки увеличените разходи. Тя допълни, че данните за 2025 г. са официално отчетени и съгласувани с Националния статистически институт и Евростат, поради което не може да става дума за манипулации или различно тълкуване на базовите фискални показатели. Петкова отхвърли твърденията, че данни са били променяни с цел улесняване на присъединяването на България към еврозоната, като заяви, че процесът се базира на официална статистика, проверявана по европейски стандарти и методология.
Пред журналисти народният представител от ГЕРБ Владислав Горанов заяви, че основният проблем пред публичните финанси е липсата на внесен и приет проектобюджет за 2026 г., който да даде яснота за приходната и разходната политика на държавата. Той подчерта, че без такава рамка е невъзможно да се направи реалистична оценка на фискалните рискове и на способността на страната да спазва европейските правила в средносрочен план. 
Горанов посочи, че Народното събрание разполага с потенциал да подкрепи всяка „разумна и устойчива политика“, ако тя бъде предложена от правителството, независимо от политическите различия между партиите. Той допълни, че фискалната стабилност изисква конкретни структурни мерки, а не само политически декларации, като отговорността за изготвянето им е на изпълнителната власт. По думите му бюджетната рамка за 2026 г. ще бъде ключов тест за това дали държавата може да отговори на нарастващия натиск върху публичните финанси, без да се нарушават европейските правила.