Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа трябва да продължи с изграждането на регионална система за сигурност, каза Илияна Йотова


Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) трябва да продължи с изграждането на регионална система за сигурност и енергийна, транспортна и дигитална свързаност, заяви президентът Илияна Йотова. Държавният глава откри в София Срещата на върха на формата, който обединява 13 държави – Албания, България, Босна и Херцеговина, Гърция, Косово, Молдова, Румъния, Република Северна Македония, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия, Черна гора, съобщиха от прессекретариата на президента.
Процесът на Югоизточното партньорство има бъдеще. От нас зависи да има по-голямо и видимо практическо измерение, отбеляза Йотова.
„Темата на нашата среща „Укрепване на регионалното единство за стабилно, сигурно и устойчиво бъдеще“ не е само ключово послание, а отразява същността на нашия общ политически проект. Тя е призивът, който регионът трябва да отправи към своите граждани, към Европа и към света – единството е нашият стратегически ресурс, нашият инструмент за сигурност и нашият път към устойчиво развитие“, коментира държавният глава.
Йотова припомни началото на ПСЮИЕ преди 30 години, когато в София се приема Софийската декларация на министрите на външните работи. „Държавите от региона положиха основите на нов политически проект като модел нов и за Европа, модел, който показа как може да се изведе Югоизточна Европа от постконфликтната несигурност към устойчивото сътрудничество“, посочи Илияна Йотова. Тя изтъкна, че България през 2008 г. подготви и изработи цялата нова архитектура за регионално сътрудничество и прехода към регионална стратегическа автономност.
ПСЮИЕ се превърна в ключова платформа за регионално сътрудничество, в стабилен мост към европейската интеграция, в политически стабилизатор и двигател на промени във време на дълбока трансформация за региона, заяви президентът. „Реформата, която България инициира, бе нов момент за времето си – смяна на парадигмата от външно управлявани процеси към регионална отговорност и лидерство с акцент върху Западните Балкани“, подчерта Йотова. Благодарение на ПСЮИЕ днес е голям интересът към Западните Балкани и тяхната европейска перспектива.
Държавният глава припомни, че във фокуса на своето първо председателство на Съвета на Европейския съюз България постави именно Западните Балкани. „Позицията на България винаги е била, че страните от Западните Балкани трябва да бъдат част от европейското семейство, но при изпълнени критерии, постигнати резултати, отговорност и уважение към ценностите на ЕС, основна от които е защитата на човешките права. Европейският съюз не е само споделен пазар, а споделени ценности“, каза Илияна Йотова.
Президентът заяви, че Югоизточна Европа е залог за стабилността и просперитета на европейския континент.
„Световните конфликти и кризите показаха нашата огромна роля. Отдавна вече не сме периферия и трябва да имаме самочувствието, че сме географски, икономически и ресурсно важни“, посочи Илияна Йотова. По думите на президента Югоизточна Европа трябва да изгради своята регионална архитектура – свързаност, икономическо сътрудничество, преодоляване на заплахи от всякакъв характер.
Президентът изрази убеденост, че регионът притежава уникален потенциал да бъде мост между различни икономически, енергийни и транспортни коридори. „Нашият регион може да се превърне в ключов фактор за енергийната диверсификация на Европа, за развитието на свързаността по оста Север–Юг и Изток–Запад, както и за укрепването на европейската устойчивост срещу кризи, хибридни заплахи и геоикономически зависимости“, заяви тя.
В изказването си държавният глава открои важните за региона проекти, по които страната ни работи. „България се ангажира с ускореното изграждане на Коридор №8, който ще свърже България, Северна Македония и Албания – на практика Средиземно море с Черно море“, заяви тя, като посочи, че това е проект с огромна икономическа стойност, но и от изключително значение за сигурността не само на региона, а и на цяла Европа.
По думите на Йотова Черно море се утвърждава като една от най-важните точки на глобалната карта на сигурността, а войната в Украйна показа, че този регион не може да бъде разглеждан като периферен за европейската сигурност. България залага големи очаквания на развитието на Дунавската ос – спешно се нуждаем от още един мост на Дунав между България и Румъния, както и връзката Силистра – Кълъраш, каза президентът.
Във връзка с енергийната сигурност Йотова открои ключовата роля на газовия интерконектор с Гърция и изграждането на газовите интерконектори и терминалите за втечнен газ в тази част на Европа. Тя изтъкна и огромното значение на Вертикалния газов коридор. Българската част от проекта е почти напълно завършена. „Акцент в нашата работа трябва да бъде и изграждането на Зеления енергиен коридор, който ще свърже Грузия, Азербайджан, Турция и България, а оттам и другите страни в региона“, посочи президентът.
Държавният глава подчерта и усилията на България в областта на дигиталната трансформация и свързаност, като даде за пример Института по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет „INSAIT“, фабриката  за изкуствен интелект BRAIN++.
Форумът на високо равнище в София е заключителният етап от българското председателство на ПСЮИЕ, което страната ни пое миналата година от Албания. На срещата на върха България ще предаде председателството за следващата година на Румъния.
По-рано днес министърът на външните работи Велислава Петрова откри Срещата на ресорните министри от ПСЮИЕ.

София

С 334 млн. евро за три години ще бъдат компенсирани енергоемки потребители на електрическа енергия

Компенсациите за енергоемките потребители на електрическа енергия за тригодишен период, започващ от 1 юли 2025 г., са определени в размер...

София

Четири от американските самолети, отпътували от летището в София, ще се върнат след 12 юни, каза министър Димитър Стоянов

Четири от американските самолети на летище София са отпътували и ще се върнат след 12 юни. Те ще останат на...

София

Правителството прие национален план за постепенно повишаване на разходите за отбрана на до 5% до 2035 г.

Правителството одобри Национален план за повишаване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г. Планът е в...

София

Борис Михайлов е назначен за изпълнителен директор на Националната агенция за приходите

По предложение на министъра на финансите, Министерският съвет назначи Борис Михайлов за изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (НАП)....

София

Правителството предлага за втори мандат досегашния председател на Държавна агенция „Разузнаване“ Антоан Гечев

Правителството прие решение, с което предлага на Народното събрание на Република България да избере Антоан Любомиров Гечев за председател на...

София

Имаме визия за преструктуриране на заводите на „Терем Холдинг“, заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов

„Имаме визия за преструктуриране на заводите на „Терем Холдинг“, каза министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на изслушването си...