Проучване сред жители на община Кърджали показва същината на негативните стереотипи сред уязвими групи

Проучване сред 200 анкетирани от няколко групи от населението на Кърджали – българи, турци и роми, показва причините за негативните сереотипи сред уязвими групи. Анкетирането, обхванало над 80 ученика, предимно от ромската общност, родители, работници и работодатели, е продължило няколко месеца. Целта му е била да се достигне до искрени отговори, които да бъдат обобщени и да представят тенденция за общината, обясни Радост Николаева, председател на Фондация „Младежки център Кръг – Арт движение Кръг“, Кърджали.
„Тази тенденция би могла да бъде съпоставима с подобни тенденции от страната, каквито са ранното отпадане от училище и ранните бракове. България според Националната стратегия на младежта за 2021-2030 г. е на първо място в Европа по ранните бракове под 20 години“, каза още тя.
Резултатите от проучването бяха представени на кръгла маса в Кърджали на тема: „Обществото и различните – Инициативи за преодоляване на негативните стереотипи“. Сред тях бяха откроени властта на семейството сред ромската общност и тенденцията към „капсулиране“ в общността. 
„Докато при турци и българи учениците отговарят свободно за своя избор на професия, сред представителите на ромските общности традиционните семейни ценноста и властта на семейството при изборите на перспектива за развитие играе силно откроима роля. Например при въпроси за бъдещето на децата, при българи и турци преобладава отговор „това зависи от тях“, но при ромските общности е от голямо значение решението на семейството“, отчете Радост Николаева.
Тя обясни, че един от експерименталните въпроси в анкетите при всички изследвани групи е за това дали одобряват ученици от дадена етническа общност да учат само със съученици от същата общност. Впечатление прави, че 65 на сто от анкетираните младежи от ромските общности одобряват ученето в класове, формирани по етнически признак, защото така „имам по-голяма подкрепа от своите“. „Предразсъдък ли е това, традиционна нагласа ли е, или е болезнен проблем на политиките, защото това си стои в детското съзнание, в детския инстинкт. Позитивен факт обаче е, че 28 процента не одобряват формиране на класове по този признак, защото така се чувстват ограничавани в общуването и развитието си“, коментира Радост Николаева. 
При въпрос, свързан с усещане за подценяване на резултатите в училище, по време на конкурси или при изпълнение на различни програми извън училище, на база на това, че са представители на ромската общност, 57 на сто от анкетираните посочват отговор „По-скоро - да, много често“.
При отчитане на резултатите от изследването бе откроена липсата на позитивни медийни примери, когато се говори за ромските общности, за разлика от политиките в много от европейските страни. Мнозинството от участници, самоопределили се като роми, смятат, че постиженията на представителите от тяхната общност следва да се популяризират много по-широко в медиите. 
Изследвани са причини за ниската мотивация на работодателите да включват в персонала си представители на ромската общност както и недостигът на добри практики за съвместна работа между бизнеса и училищата чрез дуално обучение, стипендии, стажове и практики.
Сред анкетираните родители и служители, впечатление правят отговорите на въпрос за вероятността децата им да бъдат приети в университет след завършване. Общо 85 процента отговарят, че е по-голяма вероятността веднага да започнат работа или да заминат за чужбина за по-високи доходи. 
Освен отговори на въпроси, изследването дава и препоръки за намаляване на негативните тенденции. Една от тях е, че промяната в отношението към ромите следва да се основава на реципрочност – без етнически предубеждения и подценяване, от една страна, както и без предимства и привилегии, налагани по административно-законодателен ред. 
Проучването е част от проект „Шанс – Интегриран подход за социално приобщаване“, в който си партнират Фондация „Младежки център Кръг – Арт движение Кръг“ и Община Кърджали.