Първообразът на българския трибагреник е единственият държавен символ, който никога не е бил променян, каза пред БТА Деяна Костова

Първообразът на българския трибагреник е единственият държавен символ, който никога през нашата дългогодишна и доста турбулентна история не е бил променян. Това каза пред БТА заместник-директорът на Националния военноисторически музей (НВИМ) Деяна Костова. На днешния празник посетителите на НВИМ имаха възможност да видят оригиналното знаме – първообраз на българския трибагреник и един от най-ценните символи на държавността. Светинята, която рядко напуска фондохранилището, беше експонирана специално по повод Националния празник. Стотици посетители се наредиха на опашка пред НВИМ, за да видят на живо експоната, видя репортер на БТА.
„В годината, в която отбелязваме 110 години от създаването на НВИМ, избрахме да почетем националния празник на България със специален еднодневен показ на един знаков експонат - така нареченото Браилско знаме, което повечето изследователи разглеждат като първообраз на българския трибагреник“, каза още заместник-директорът на НВИМ Деяна Костова.
Пред БТА тя разказа за подробната история около създаването на знамето и как то става първообразът на днешния символ на България.
„Неговата история започва преди 150 години, през 1876 г. в Браила, където в дома на един емигрант и виден деец на българската революционна емиграция, Иван Параскевов, започват обсъждания за това как да бъдат събрани средства за създаване на знамена за доброволческите дружини, които ще се включат в подготвената вече Руско-турска война. Иван Параскевов казва, че от Браила пари на следва да се събират и че той лично ще поеме създаването на едно такова знаме. Той поръчва изключително скъпи материали от Виена, три цвята атлазена коприна, сърмени конци и дори дребни естествени перли, и възлага създаването на това знаме на собствената си дъщеря, която тогава е едва на 14 години. Това е Стиляна Параскевова, която в продължение на почти 6 месеца извезва това знаме с мечтата, надеждата то да се вее над бъдещите опълченски дружини“, разказа Деяна Костова.
Тя допълни, че „Иван Параскевов избира тази подредба на трицвета неслучайно. Белият цвят е най-отгоре, защото бяло започва с Б, както и България. България винаги трябва да бъде над всичко. Следващият цвят е зеленото, което отвежда към планините, горите, тяхната връзка с хайдушките чети и националноосвободителното движение. В основата е червеният цвят, символ на пролятата кръв за нашата свобода, но също така и на мощта на бъдещата възродена България“.
„С това знаме Иван Параскевов и неговата дъщеря Стиляна заминават за Плоещ, където на 8 май 1877 г. го представят на главнокомандващия Дунавската армия, велик княз Николай Николаевич, с молбата да го връчи на някоя от опълченските дружини. Два дни преди това, всъщност на Трета опълченска дружина е било връчено Самарското знаме. Няколко дни по-късно пристига специална делегация, която трябва да освети знамето, което е извезано от Стиляна, но това така и не се случва. Знамето не е дадено на опълченска дружина, не са дадени на опълченските дружини и други три знамена, подготвени специално за Първа, Втора и Пета опълченска дружина. По една или друга причина, руското командване не иска от нашето опълчение да се вее флаг, различен от Самарския, носещ руския трицвет", обясни Деяна Костова.
Тя отбеляза, че „за времето на войната Браилското знаме за кратко изчезва от историческия разказ, не знаем какво се е случвало с него, за да се появи през 1879 г. отново, вече в един по-различен контекст. В Търново е свикано Учредителното събрание, където депутатите заседават, изготвяйки най-висшия ни закон, първата българска конституция - Търновската конституция".
„В един момент обаче се стига до заключение, че са забравили нещо важно. Както те казват, пропуснали са националните бои. Започва едно сериозно обсъждане какъв трябва да бъде българският национален флаг, в рамките на което дори избухва сериозен спор между Петко Каравелов и Петко Славейков за това кои са изконните цветове на България, дали зелено, дали червено. След тези препирни, които продължават няколко дни, е гласуван член 23-ти от Търновската конституция, който постановява, че българското национално знаме е трицветно, с бял, зелен и червен цвят, подредени хоризонтално. Повечето изследователи се обединяват около тезата, че за прототип на това знаме е използвано именно извезаното от Стиляна Параскевова знаме. Като свои доводи те използват факта, че бъдещият й съпруг Илия Вълчев е доста активен политически и обществено и често се ангажира с работата на Учредителното събрание. Част от спомените разказват, че именно той го е внесъл в залата на Учредителното събрание, представил е флага, други спомени разказват, че го бил представил на част от депутатите. Така или иначе историците се обединяват, че именно това знаме е знамето, което стои в основата на един от нашите държавни символи. Единственият държавен символ, който никога през нашата дългогодишна и доста турбулентна история не е бил променян", разказа още зам.-директорът на НВИМ.
На въпрос от БТА защо знамето се показва толкова рядко, Деяна Костова отговори, че „това знаме е близо 150 години изключително добре запазено, но това изисква сериозна грижа. И поради тази причина знамето се съхранява в нашите фондохранилища при строго контролирани условия и като всички знамена, създадени от копринен плат, и това има ограничен светлинен живот. Те трябва да бъдат пазени на тъмно, при строго контролирана температура и влажност, за да бъдат запазени цветовете и текстурата. Именно поради тази причина тези оригинални знамена се вадят изключително рядко".
„Ние в НВИМ сме изключително щастливи от това, че интересът към това знаме е огромен. От сутринта пред музея се извива опашка от желаещите да го видят, преобладаващо млади хора, семейства с деца, които идват носещи трибагреник и пристигат тук пред витрината с Браилското знаме, за да се преклонят пред първообраза на именно този национален трибагреник", каза още Деяна Костова.