Според нея това не е случайно. Светът, в който живеем, е прекалено динамичен, ежедневието е изпълнено със стрес и събития с негативен заряд, а тази информация трудно може да се преработи от хората.
„Това е причината и във все по-ранна детска възраст да се наблюдават психоемоционални проблеми. Обикновено това са обсесивно-компулсивни разтройства, хипохондрии, каквито преди 20 години нямаше изобщо при децата. Възрастовата граница се смъкна много. За това влияние оказват и събитията от последните години като пандемията и войната“, каза Стоянова.
По думите ѝ друга сериозна причина за това е, че в днешно време все по-малко родители обръщат достатъчно внимание на децата си. Липсват личните занимания, а подрастващите прекарват дълги часове пред мобилните устройства.
„Това оказва сериозно влияние. При децата, които растат в такъв семеен кръг, се наблюдават емоционална нестабилност, тревожност, честа паника и страх“, споделя специалистът.
Стоянова открои насилието като друго сериозно изпитание във времето, в което живеем. Според нея причините за него най-често са психоемоционални, но хората, които нараняват, не могат да осъзнаят проблема си. Тя уточни, че освен физическото, все по-разпространено е и вербалното насилие.
„За съжаление все по-често ставаме свидетели на умишлено вербално нараняване. Няма я толерантността между хората. Няма го нормалното обсъждане, когато сме на различни мнения, защото много често тогава се появява трето, много по-реалистично. Липсват търпението и толеранса. Нямаме желанието да го опитаме дори, за да се убедим, че това е по-добрият вариант на общуване, а не конфронтацията помежду ни", каза Стоянова.
Според нея в последните години психологията се е превърнала в „модерна наука“ и все по-желана от студентите. Малцина обаче продължават да се развиват в тази област, защото работата е много натоварваща.
„Много от завършилите не практикуват, работата не е за всеки. Ако човек иска да влезе в дълбините на психологичната работа, трябват години наред усилен труд, квалификации, тренинги, семинари. Няма момент в нашата наука, в който да кажем, че знаем всичко. Докато практикуваме, постоянно трябва да има надграждане", допълни психологът.
Стоянова е категорична, че на психичното здраве трябва да се обръща внимание не само на днешния ден. По думите ѝ, ако хората имат проблеми, те не биха могли да осъществят целите и мечтите си. Въпреки това споделя, че все още много хора се срамуват да потърсят специализирана помощ.
„Хората трябва да осъзнаят, че в наше време всеки има нужда от това. Дори и ние- психотерапевтите, защото ние също сме хора. Има хора, които се притесняват да не би специалистът да разкрие някъде тайна им. Това обаче няма как да се случи, ние оставяме работата в кабинета си. Навън забравяме за тези хора и техните проблеми. Иначе ние няма как да работим тази професия“, категорична е Даниела Стоянова.