Работим за по-голямата мотивация на младите лекари в спешната помощ, казаха от Министерството на здравеопазването

Министерството на здравеопазването (МЗ) активно работи за повишаване на мотивацията на младите лекари за работа в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) чрез финансово подпомагане на специализацията, увеличаване на трудовите възнаграждения на работещите, организиране на обучения за поддържане и повишаване на квалификацията, подобряване на условията за труд и др. Това се посочва в писмен отговор до БТА относно подобряването на работата в Спешната помощ.
Упражняването на специалността „Спешна медицина“ е свързано с високи нива на стрес поради работата на терен, в непознати необичайни условия, където се налага взимане на бързи и адекватни решения, отчитат от МЗ. Често нашите екипи срещат неодобрение и нерядко агресия от страна на пациенти и/или придружаващи ги лица. Поради това работата в известен смисъл е непривлекателна за младите специалисти, коментираха още от министерството. Оттам напомниха, че практикуването на специалността се основава на определен модел на клиничната практика, „съдържащ конкретни изисквания към компетенциите, познанията и уменията на медицинския специалист“.
В края на февруари млади лекари от Медицинския университет в София от випуска за 2024 г. положиха Хипократова клетва и получиха своите дипломи за успешно завършване на висшето си образование. От висшето учебно заведение направиха анкета сред абсолвентите за тяхната бъдеща реализация. Според резултати 74,3 % от анкетирани са споделили, че ще останат да работят в България. Най-желаната специалност е педиатрията. Онкологията и спешната медицина продължават да са най-малко предпочитаните от младите лекари сфери за работа – с по 1,8 %, отчита анкетата.
Приоритети при обслужването на пациентите
Медицинският триаж е основополагащ при функционирането на Спешната помощ. „Това е процес на разпределение (сортировка) на пациентите чрез определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на спешност, като се цели постигане на равнопоставеност на достъпа до системата за спешна медицинска помощ“, казаха от МЗ. Това позволява най-спешните случаи, при които състоянието на пациента е животозастрашаващо, да получат предимство при изпращането на екип, подчертаха от ведомството. В зависимост от определената триажна категория се определя и най-близкият свободен мобилен екип, съобразно здравословното състояние на пациента с оглед предоставянето на качествена и компетентна медицинска помощ, а не толкова с физическите характеристики на пациента като ръст, тегло и др.
Спрямо триажа се определя и времето за реакция. В Медицински стандарт „Спешна медицина“ са описани триажни категории при спешни пациенти и съответно времевите рамки за обслужване. Проблем се появява, когато екипи на спешна медицинска помощ получават повиквания за обслужване на пациенти, които не са със спешно състояние, се посочва в отговора на МЗ. Оттам коментираха още, че пациенти търсят спешната помощ заради това, че не са се обърнали към своите общопрактикуващи лекари навреме. „Това води до значителна натовареност на мобилните спешни екипи и затруднява спазването на времевите рамки при обслужване на пациенти със спешни състояния“, считат от ведомството.
Средно 25 екипа са на разположение по време на 12-часово дежурство за София град и София област, както и 17 медицински лица, работещи във 17-те филиала на спешна помощ в областта.
На въпрос на БТА относно казус с възрастна жена, която чака линейка с часове след инцидент в асансьор на жилищен блок в София, от МЗ казаха, че сигналът е препратен на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за извършването на проверка.