Разкопките на тракийския град от елинистическата епоха вече приключват. Финансирането е осигурено от Министерството на културата по проект на Историческия музей в Исперих и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ръководители на археологическите проучвания са доц. д-р Даниела Стоянова от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Мария Николаева от исперихския музей. В екипа като заместник-ръководители участват д-р Велислав Бонев от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и д-р Калин Маджаров от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН). В проучвателския екип са още археолозите от Историческия музей в Исперих Теодора Василева, завеждащ отдел „Археология“ и Християн Узунов, който се занимава с фото и геодезическо документиране. Специалист реставратор-консерватор е Юлияна Събева. В работата на терен, която ще продължи 25 дни, ще участват студенти от специалност "Археология" на Историческия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" и дългогодишни работници от Исперих и селата Свещари и Малък Поровец.
Николаева припомни, че Тракийският град се проучва над три десетилетия и е един от най-големите градски центрове в Древна Тракия. Той е укрепен през последната четвърт на ІV в. пр. Хр. и има средищни икономически, политически и военни функции. До загиването му от мощно земетресение през 40-те години на ІІІ в. пр. Хр. градът се е развил до мощен политически и икономически център, най-вероятно столица на гетския владетел Дромихет и неговите наследници.
Научно-изследователската програма, по която работи екипът предвижда в периода 2020-2024 година да се постигне значителен напредък в проучването и разкриването на два важни участъка от структурата на тракийския град – Югозападният квартал и Цитаделата. Проведените теренни проучвания на Югозападния квартал с неговите значими елементи: Залата с есхарите, Ъгловата монументална кула и каменни структури от ранния и късния елинизъм ще доведат до реализирането на трайната им консервация и експониране, посочи археологът.
Тя добави, че теренните проучвания на Южната крепостна стена на цитаделата целят цялостното разкриване в дълбочина на Вътрешната крепостна стена, на запад от западното крило на Южната порта и структурите, изградени към или в близост до нея. През последните години са документирани вкопавания, нарушаващи целостта ѝ. Затова и усилията са насочени за изясняване на конструктивните и функционалните особености на вътрешната стена, както и стратиграфията ѝ, допълни Мария Николаева.