Разширяване на хипотезите, в които разпитът на вещите лица може да се извърши дистанционно, за да не се отлагат дела, прие на първо четене парламентът.
Депутатите одобриха единодушно със 176 гласа "за" законопроекта за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет (МС). Отхвърлени на първо четене бяха законопроектите на "Възраждане" и "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ).
Срокът за предложения между първо и второ четене по приетите изменения беше намален на три дни.
Със законопроекта на МС се дава възможност разпитът на вещите лица да може да се извършва и чрез видеоконференция, когато експертите са възпрепятствани да се явят пред съда по уважителни причини или когато те поискат това от съда.
За да не се влачат делата по четири, пет, дори седем години на първа инстанция, от определящо значение е своевременното изготвяне на съдебните експертизи на вещите лица, каза министърът на правосъдието Георги Георгиев. За да елиминираме случаите на отлагане на заседанията, разширяваме възможността за изслушване на вещите лица чрез дистанционни способи, посочи той. В съда, след установяване на самоличността на вещото лице, то ще може да бъде разпитано чрез видеоконферентна връзка. То ще бъде в съдебна зала в града, в който се намира, каза министърът. Той допълни, че тази хипотеза за дистанционен разпит е изключително ограничена в момента, на практика нормата е мъртва и не се прилага.
Законопроектът предвижда веднъж годишно вещите лица да минават опреснителни курсове. Целта е да осигурим качествена експертиза и то навреме, коментира Георгиев. Драстична промяна е въвеждането на изискване за правоспособност на вещите лица по автотехническите експертизи, които, за да могат да бъдат такива, следва да издържат изпит, каза министърът.
Нормативните промени предвиждат също списъците на вещи лица да бъдат актуализирани и допълвани два пъти годишно.
Петър Петров ("Възраждане") призова да се оправи статутът на вещите лица и те да получават достойно заплащане. По думите му тогава ще има повече желаещи да бъдат включени в регистрите. Това са половинчати мерки, поне според мен, каза Петров. Единственото хубаво нещо в този законопроект е възможността за разпит на вещото лице с видеоконференция и това ще забърза правосъдието, каза той.
В отговор министърът на правосъдието Георги Георгиев коментира, че водят безсмислен спор по безспорни текстове. Имаме ли проблем със скоростта, по която българското правосъдие се произнася по дела за тежки пътнотранспортни произшествия, попита риторично той. Казали ли сме, че това е панацея и решава всички проблеми, добави Георгиев. По думите му единият проблем са вещите лица. От една страна, има недостиг, от друга – трябва да има контрол, отбеляза той. Приоритет е да се справим със забавянето на наказателните производства, автотехническите експертизи са най-голям проблем, каза министърът.
С отхвърления законопроект на "Възраждане" се предлагаше възможност за разпит на свидетели чрез видеоконферентна връзка в досъдебното производство. Срещу тази разпоредба възразиха в рамките на дебата Юлиана Матеева от "Величие" и Христо Расташки от "Морал, единство, чест".
Законопроектът на ПП-ДБ, който също не получи подкрепа в пленарната зала, предвиждаше при разкриването на престъпленията по чл. 325а от Наказателния кодекс да могат да се използват специални разузнавателни средства (СРС) и специални способи за наблюдение. Срещу разширяването на обхвата на прилагането на СРС възразиха Цвета Рангелова ("Възраждане"), Юлиана Матеева ("Величие") и Николай Радулов ("Има такъв народ").