Развитието на технологиите не променя това, че хората копират, казва изпълнителният директор на „Музикаутор“ Иван Димитров

Реално, развитието на технологиите не променя това, че хората копират. Просто се променят обектите, средствата, устройствата, чрез които това се случва. По тази причина, виждаме какъв е процентът на компенсационните възнаграждения, които се събират от мобилни телефони, от компютри, от таблети и от облачни услуги, и това говори за потенциал. Това казва пред БТА изпълнителният директор „Музикаутор“ – Иван Димитров по повод организираната от сдружението конференция „33 години по-късно – големият разговор за частното копиране в България“.
„От тази гледна точка, е добре да успеем това нещо да го систематизираме и да го адресираме към нашите законодатели и да им кажем, че има потенциал, и че ние сме последната държава в Европа, който не използва този потенциал. Ако искаме да движим с Европа, което за нас е ключово, ако искаме да живеем добре, освен еврото, трябва да търсим сигурност и в културния контекст. Веднъж – на това как възприемаме света и как използваме възможностите, и втори път – на това, което създаваме в изцяло икономически контекст – работни места, взаимодействие, различни кръгове между икономиката, различни свързаности между икономиките“, допълва Димитров.
„Истината е, че това, което споделят нашите колеги от чужбина, е изключително вдъхновяващо, защото те дават две неща. Веднъж, техният модел на работа за събиране на самите компенсационни възнаграждения, което е базирано на прозрачност и на баланс, защото тези пари се разпределят между всички правоносители във всички сектори. Тук говорим за композитори, текстописци, аранжори в контекст на авторските права за музиката, тук говорим за продуценти, говорим за сценаристи и така нататък. Адресатите на тези пари и хора, които бихме могли да ги разглеждаме като потенциална инвестиция, е много голяма. Второто нещо е, че те съумяват да насочат, през техните културни фондове, част от тези средства и към създаването на общозначими инициативи –  като обучение, което е ключово в съвременния свят, или фестивали, защото това дава възможност на техните държави да бъдат представени в различни сектори. Ако ние успеем да интегрираме частното копиране като механизъм и то генерира приходи, представете си България да има възможност да финансира, например, още три или четири филма годишно“, коментира Иван Димитров.
По думите му всичко това има шанс да се случи в България: „Основният въпрос досега има ли у нас частно копиране, какви са потребителските навици на хората, не беше изследван. Слава Богу, Международната конфедерация на авторите и композиторите (CISAC) ни оказа сериозна подкрепа, финансирайки това проучване чрез „Алфа рисърч“, което, до голяма степен показва – и това беше потвърдено от останалите участници от Франция, от Унгария, от Сърбия – че потребителските навици на българите са сходни на хората в техните държави, което за нас е ключовият въпрос. Оттук няма интерпретация на този факт, има или няма – категорично е, че частно копиране има“.
/ДД