Регионалният исторически музей в Перник ще представи филма „Сърцето на България“, заснет в града през 1929 г.


Регионалният исторически музей в Перник ще представи на 19 октомври немия документален филм „Сърцето на България“, заснет в града през 1929 г. Тогава ще бъде открито изложението на автентични вестници от онзи период, покани за кино, както и запазен билет за прожекцията на лентата, съобщи за БТА  уредникът в отдел "Нова история на България" – Силвия Нотева.
Прожекцията на "Сърцето на България" ще бъде в салона на музея.
След 95 години той ще се излъчи в същия салон, в който е била и премиерата на филма. До наши дни са достигнали само 26 минути, артисти са самите пернишки миньори. Уредникът в РИМ – Перник допълни, че по време на бомбардировките част от филма е унищожен.
В град Перник по това време са се снимали два филма – шедьоври на нямото кино, каза Нотева. Единият е документален – „Сърцето на България“, а другия е игрален- „След пожара в Русия“.  
Режисьор е Велко Стоев, който е офицер от Първата световна война, поясни Силвия Нотева. Той е един от основателите на документалното кино в България.
Със съдействието на областния управител – Людмил Веселинов, оригиналът на филма „Сърцето на България“ е предоставен на музея от фонда на Българската национална телевизия (БНТ), както и правата да бъде излъчен.
Силвия Нотева допълни, че музеят в Перник все още не разполага с правата за излъчване на игралния филм „След пожара в Русия“, но разказа, че участие в лентата има Константин Кисимов. Тя цитира критикът Тодор Андрейков, който пише за образа на актьора така: „Това е първата роля на Кисимов в киното, но за мене тя е неговото най – добро превъплъщение на екрана“.
Уредникът в пернишкия музей загатна малко от историята на лентата, разказваща за белогвардейците, които идват Перник и се заселват. Един от тях се влюбва в жената на главния инженер на мините, всичкото това е придружено с много лична трагедия и любов. А Кисимов влиза в ролята на злодей, който е надзирател в мината.
Посетителите на музея ще могат да видят експонат – сърце от антрацитни въглища, който е бил подарен на управата на Мините през 1941 г. Поводът е 50-ата им годишнина. Нотева уточни, че няма запазена информация кой е направил този подарък, а сърцето дълги години се е съхранявало в сградата на Минна дирекция.  
Прожекцията и изложбата е съпътстваща проява на „Разкази от злато и сребро“, която ще бъде представена в същия ден.
Експозицията е на Националния исторически музей и представя ценни находки от третото хилядолетие пр. Хр. до Първото българско царство. Някои от тях не са показвани досега.

Шумен

Покривната конструкция на библиотеката във Велики Преслав е пострадала от силния вятър

Покривната конструкция на библиотеката във Велики Преслав е пострадала от силния вятър, съобщиха на официалната си фейсбук страница от Общината....

София

Приемането на страната ни „сухопътния“ Шенген ще облекчи българските граждани и българските фирми, каза служебният премиер Димитър Главчев

Приемането на страната ни в „сухопътния“ Шенген ще облекчи българските граждани и българските фирми, каза служебният премиер Димитър Главчев за...

Кинокамерата, с която е сниман „Калин Орелът“, е сред експонатите в музейната колекция „Фотография и кино в Смолян“

Кинокамера,  с която е сниман българският филм „Калин Орелът“, е сред експонатите  в музейната колекция „Фотография и кино в Смолян“,...

Добрич

Лекция за зависимостите от хазарт и наркотици беше организирана в Добрич в рамките на национална превантивна кампания

Лекция за зависимостите от хазарт и наркотици се проведе в Младежкия център “Захари Стоянов” в Добрич. Събитието е част от...

Варна

Кметът на Варна Благомир Коцев обяви 3 януари 2025 г. за неучебен ден

Кметът на Варна Благомир Коцев обяви 3 януари (петък) 2025 година за неучебен ден за всички училища на територията на...

Разград

Промяна в поименния списък за капиталовите разходи за настоящата година гласува Общинският съвет в Цар Калоян

Актуализиране на поименния списък за капиталови разходи за 2024 г. гласуваха на днешното си заседание общинските съветници в Цар Калоян....