Ректорите на българските университети настояват за финансова стабилност, за да се реализира на Национална програма „Професор Иван Шишманов“

Ректорите на българските университети смятат, че е нужна финансова стабилност, за да се реализира на Национална програма „Професор Иван Шишманов“ за промотиране на българското висше образование в чужбина, каза на пресконференция във Велико Търново проф. д-р Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите. Домакин на заседанието в продължение на два дни беше Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Ректорите са се обединили около създаването и утвърждаването на Национална програма „Професор Иван Шишманов“ за промотиране на българското висше образование в чужбина и износ на български образователни продукти в чужбина. Това е важно заради демографски свиващия се пазар у нас, посочи проф. Темелкова.
След заседанието във Велико Търново Съветът на ректорите предлага нов модел за осигуряване на финансовата стабилност на университетите през следващата година. Новият модел залага на бюджет за висшето образование в размер на 0,6 на сто от Брутния вътрешен продукт(БВП), каза доц. Ради Димитров, председател на Комисията по бюджет и финанси към Съвета на ректорите.  
В момента по Закона за висшето образование средствата, които следва да получат държавните висши училища са в размер на не по-малко от 0,9 на сто от БВП, но реално гарантираните и получените средства за годината  са около 0,4 на сто. С посочените от ректорите изменения, ако висшите училища получат  0,6 процента от БВП ще имат една по-малка, но по-стабилна финансова рамка, каза проф. Темелкова.
Членовете на организацията предлагат на Министерството на образованието нови показатели, свързани с финансирането на университетите, сред които акредитационна оценка, коефициентът за ексклузивност на преподавателите, коефициентът на обучаемите в приоритетни професионални направления, както и коефициентът на влияние на средната работна заплата в страната. Последният коефициент е необходим, защото трябва да съответства на измененията, приети през месец март тази година в Закона за висшето образование, което обвързва възнагражденията на академичния състав със средната брутна работна заплата за страната. Идеята е тези, които предлагат по-високо качество на обучаемите, да получават и повече финансови средства, посочиха представителите на Управителния съвет на съвета.
Според ректорите държавата има визия за групиране на университетите, но няма дефиниция кой университет в коя група би трябвало да спада, каза проф. Сава Димитров, ректор на Музикалната академия „ Проф. Панчо Владигеров“. По думите му към момента най-много средства получават университетите с научно-изследователска насоченост, но висшите училища по изкуствата имат своя специфика, която трябва да бъде оценена.
Ректорът на Великотърновския университет проф. Димитър Димитров подчерта, че формулата за издръжката на висшите учебни заведения не покрива други важни пера, като стипендии, капиталови разходи за поддръжка, недофинансирана е и научно-изследователската дейност.
„Парите за висшите училища се увеличават, но за първи път сме изправени пред ситуацията за изплащането на заплатите на академичния състав да отговаряме на законово изискване, средната заплата на академичния състав да бъде 180 процента от средната брутна заплата за предишната година, но не по-малко“, каза проф. Димитър Димитров. Според ректорите регулацията на асистентската заплата ще доведе до затваряне на пътя за академично развитие на младите асистенти, защото те ще натоварват допълнително бюджета на съответния университет.
В момента има проблем с набирането на студенти от чужбина в българските висши училища, заради сроковете за подаване на документи, които варират от година до година и половина заради трудните процедури. Затова се налага координация между различни институции като Министерството на образованието, Министерството на външните работи, Държавната агенция за национална сигурност. За нас е важно тези срокове да бъдат съкратени, защото ако даден кандидат студент трябва да чака, той вече губи интерес към България, като образователна дестинация, каза проф. Темелкова. Към този момент медицинските университети продават най-добре своя образователен продукт не само на европейския пазар, но и на пазара извън Европа. Добри практики има и в академиите по изкуствата. В Музикалната академия „ Проф. Панчо Владигеров“ се обучават над 400 чуждестранни студента, допълни проф. Сава Димитров, ректор на висшето училище.
„Българското висше образование е конкурентно способно, но до момента ние не сме се възползвали от тези предимства, защото сме се вторачили в собствената си къщичка и не сме си я подредили“, каза проф. Темелкова. По думите й с модела за финансиране, който университетите предлагат повече висши училища в страната, ще могат да обърнат поглед и отвъд границите на държавата, като опция за разширяване на пазара и на допълнителна финансова стабилност.