Парламентарната комисия за превенция и противодействие на корупцията, която провежда процедурата за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), изслуша единствения кандидат Пламен Тодоров. Пред депутатите той представи вижданията си за работата на новия антикорупционен орган, като постави акцент върху превенцията, анализа на корупционния риск, качеството на разследванията, подбора на служители и взаимодействието с други институции. Тодоров заяви, че дейността на КПК не трябва да се измерва с броя на преписките и проверките, а с качеството на резултатите.
На въпрос на Рая Назарян от ГЕРБ за кадровата политика на комисията Тодоров каза, че при подбора на служители трябва да бъдат използвани съвременни методи за проверка на интегритета. Той посочи, че конкретните процедури, включително т.нар. ветинг (проверка бел.ред.), трябва да бъдат обсъдени от членовете на комисията, като ще настоява да бъде използван опитът на други институции. За инструкцията, която към момента е класифицирана, Пламен Тодоров поясни, че не може предварително да определи дали ще остане секретна, тъй като това зависи от съдържанието ѝ.
По темата за превенцията Тодоров посочи, че първо трябва да бъде направена оценка кои институции са с повишен корупционен риск, като именно там трябва да има по-високи изисквания към служителите и периодични проверки за интегритет.
В отговор на Иван Димитров от „Прогресивна България“ за „течовете“ на информация от антикорупционни разследвания Пламен Тодоров заяви, че защитата на данните трябва да бъде сред приоритетите на новата комисия. Сред необходимите мерки той открои строг режим на достъп до информация, надеждни информационни системи, проследимост на достъпа, проверки за интегритет, обучение и дисциплинарна отговорност при нарушения.
На въпрос на Димитър Найденов от „Демократична България“ как ще гарантира независимостта си, предвид работата му в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), Тодоров заяви, че професионалният му път няма да му попречи да действа по съвест и по закон. По думите му гаранция за независимостта на комисията е и съставът ѝ, като колективен орган с петима членове, избрани от различни институции.
Пламен Тодоров смята, че оценката за работата на КПК не трябва да се основава на броя на разследванията, а на качеството на резултатите. Като измерим показател, той даде пример с осъдителни присъди, потвърдени на последна инстанция.
За отношенията между КПК и прокуратурата Тодоров заяви, че те трябва да се основават на закона, взаимното уважение и изпълнението на правомощията на всяка институция.
На въпрос на Николета Тодорова от „Прогресивна България“ коя ще бъде първата институция, към която комисията би насочила внимание при оценка на корупционния риск, Тодоров каза, че не може предварително да посочи конкретна структура. Според него решенията трябва да се основават на анализ на данни и оценка на риска, а не на лични впечатления.
По думите му качеството на разследванията зависи от добре обучени и мотивирани професионалисти, като обученията на служителите са сред мерките за повишаване на ефективността.
В отговор на Димо Дренчев от „Възраждане“ за институционалната памет на предходния антикорупционен орган Тодоров каза, че тя трябва да бъде използвана както за добрите практики, така и като пример за действия, които не трябва да бъдат повтаряни. Той не се ангажира с конкретен брой служители в новата комисия, като уточни, че първо трябва да бъде изградена организационната структура.
На въпрос на Стефан Арсов от ГЕРБ за проверките на имуществените декларации Пламен Тодоров посочи, че трябва да бъдат гарантирани еднакви стандарти и да не се допуска политическа избирателност. Той поясни, че към момента тези проверки са в правомощията на Сметната палата, но новата комисия трябва да направи преглед на процедурите и регламентите, така че несъответствията да бъдат установявани своевременно.
В отговор на въпроси на Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ Тодоров потвърди, че е работил със Стефан Белчев в АДФИ и заяви, че кандидатурата му за КПК е следваща стъпка в професионалното му развитие. Той добави, че като ръководител на АДФИ е бил на поста около месец и десет дни и е предприел действия за подобряване на работата на агенцията.
По думите му всеки сигнал, постъпил в АДФИ, се оценява от комисия, която преценява дали да бъде възложена проверка. Той отбеляза, че капацитетът на агенцията е недостатъчен спрямо броя на постъпващите сигнали.
В края на изслушването Пламен Тодоров заяви, че при проблеми във взаимодействието с прокуратурата би поставил въпроса пред членовете на комисията и би настоявал да бъдат използвани всички законови възможности за нормализиране на отношенията между институциите.