С благодарност към Бога се събираме всяка неделя, каза Знеполският епископ Мелетий в Балчик

С благодарност към Бога се събираме всяка неделя, в която възпоменаваме славното Христово Възкресение. В неделя се събираме и за да извършим светата евхаристия. Това каза в проповедта си в храм „Св. св. Константин и Елена“ в Балчик Знеполският епископ и ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ Мелетий. Той отслужи неделната литургия в съслужие със свещениците от Балчик Стрития и Яков.
Неделната служба даде началото на започващия в Белия град фестивал на младите в изкуството "Виа понтика". Песнопенията изпълниха ученици от хора на семинарията. Службата бе проведена с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. 
„За нас неделната света литургия е възможност да се срещнем не само един с друг, но и да се срещнем с нашия Бог. Макар да знаем, че бог е навсякъде, но особено в Божествения храм, когато се събираме в молитва и в светите тайнства. Защото Бог ни е обещал, че той е там, където са двама и трима в негово име“, каза още архимандрит Мелетий. 
Той обясни, че предстоят два големи празника. „Утре честваме Рождението на Божията майка, а следващата неделя ще празнуваме Въздигането на честния кръст. В тази връзка беше и днешното четиво, в което се говори за Кръста. Говори се, че Синът Божий, ако не бъде въздигнат, няма как да привлече никого към себе си. Ние трябва да признаем една такава ситуация. Ние може би обичаме храма, може би християнството харесваме, свързваме го с нашите предци, може би християнството за нас е нещо, което носи мир, покой, спокойствие, подкрепа и е пристан. Обаче трябва да си дадем сметка, че понякога се изплъзва от фокуса един важен момент. Може би понякога не виждаме цялата картина, когато търсим в църквата само решения на нашите ежедневни или големи проблеми, когато асоциираме Бог със здраве, благополучие или решаване на текущи, житейски ситуации. Това не е погрешно, това е похвално. Но трябва да си спомним, че с името християни се свързва и носенето на Кръста“, посочи още Знеполският епископ. 
По негови думи модерните християни не искат много да говорят за Кръста. „Не искаме да приемаме, че оня, който е станал ученик на Иисус Христос, ученик на Сина Божий, и онзи, който носи името християнин, ще трябва да носи и Кръста си. Не само да го носи, но и да се разпъва. Това на нас не ни е приятно, на нас ни е болно и мъчно. Ние търсим начини да гледаме в друга посока, но чуваме от евангелист Йоан, че Бог толкова е обикнал света, че е дал Своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не загине, а да има вечен живот. Това изречение трябва много пъти да си го спомняме, защото нашият поглед много често се замъглява от някакви други наши малки цели, планове и амбиции, свързани с християнството“, посочи още архимандрит Мелетий. 
Той обясни, че когато е учил в Германия на една стара църква във Ваймар е пишело „Църквите – свидетели на културата“. „Християните сме само спомен за големите достижения на човешкия дух, изразени в архитектура, в музика, в изкуство, в някакви други аспекти на човешката деятелност. В този смисъл църквата и християните са свидетели за култура. Ние в България също чуваме, че такива неща се приписват, че да си християнин е хубаво, защото е патриотично, но забравяме, че Бог ни е обикнал, преди нас да ни има. Бог е обикнал човечеството. Не е останал с тази обич, а е отдал себе си, Своя единороден Син, който се е разпънал. Тука няма място за никакви евтини сравнявания с култура, защото неизменно повече е това, което носим. Ако си спомним, че „култура“ от латински означава „обработка“, то нека бъдем културни хора в смисъла, че ние обработваме нашия живот, нашето съзнание, нашата личност и взаимоотношения. Не ги оставяме диви и запустели, а ги обработваме с Кръста Христов. Даваме си сметка, че темата за нашите страдания и страданията на другите хора може да бъде видяна правилно само през Господното разпятие и че това е призив ние да разпъваме себе си. Няма как да живеем охолен, комфортен и незасегнат от проблеми живот, няма как да идваме да се молим да имаме спокойствие, мир, безпроблемност. Отците на църквата ни учат, че страданията са родилните мъки, чрез които се раждаме за живота с Христа. Ние не сме сами в тези обстоятелства, молим се Бог да ни ги даде и да не забравяме, че Той е обикнал целия свят“, завърши Знеполският епископ. 
Той посочи, че е щастлив в лично качество, че днес има възможност да е в църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Балчик. „Днес във вашия храм дойдохме с малка група ученици от нашия хор, за да открием и фестивала „Виа понтика“. Благодарни сме на митрополит Йоан, че полага грижи за нашата семинария. Нашето училище има ръст на интереса към него, има ученици и курсисти от Варненската епархия“, посочи архимандритът.
„Не е малко, че сме заедно. Като българи имаме основен проблем с единството. Колкото и вчера да чувахме, колко е хубаво да сме съединени, го чувахме от човеци, които само ни разединяват. Това, че Господ ни е събрал тука и ще можем да общуваме е голямо нещо и се радваме“, каза още Негово Преосвещенство. 
Благодарности изказа и организаторът на фестивала „Виа понтика“ в Балчик Веселин Ранков. 
Неделната служба завърши с поздрав с църковни песнопения, изпълнени от хора на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“.