Левски не е минало – той е днес и той е утре, каза в словото си вицепрезидентът Илияна Йотова. „Най-трудният въпрос е разбираме ли неговите завети и послания, които и днес питат, стряскат, разтърсват, търсят отговори. Левски отдавна не е само герой в много страници, изписани за него, не е само литературен образ. Единствен той не стана герой от „Епопея на забравените”. Дали сме достойни, дали разчитаме тези послания – това ще даде като отговор всеки един от нас. Но питаме ли се защо са толкова живи тези послания на повече от век и половина? Защото ги даде един човек, който добре познаваше своите български братя и сестри под робство. Който до такава степен обичаше народа си, че го обичаше повече от себе си и вярваше в неговата будност. И защото остави тази вяра, затова ни научи да ценим свободата, да се борим за нея, за справедливост срещу неравенствата”, посочи Йотова. По думите й, за да разбираш Левски, трябва и днес да знаеш какво е свобода, че истинската, силна свобода е вътре в нас. „Поклон, Апостоле! Посланията ти ще предадем на децата си”, завърши словото си вицепрезидентът.
В словото си кметът Страцимир Петков посочи, че от 1873 г. до днес Левски е неподражаем в своята доблест и чест. По думите му той не е само войвода, не е само борец за свобода, той е идол, светиня, пътеводна звезда, която е трудно, но трябва да бъде следвана. „Времето е в нас и ние сме във времето – е казал Левски. Това го увековечава. Увековечава неговото дело и име, но има един дълбок философски замисъл, който нас като общество ни кара да се замислим – какво оставяме, какво предаваме на бъдещите поколения. Думи като свобода, справедливост и честност ни карат да си задаваме въпроси: честни ли сме към другите, а и към себе си; в справедливо общество ли живеем; тази ли свобода, която той ни завеща, ние имаме и се наслаждаваме”, каза още Петков.
Според Ловчанския митрополит Гавриил името на Васил Левски – йеродякон Игнатий, отдавна въплъщава в себе си идеята за свободата на България и е записано със златни букви в душевността на нашия народ и националната ни история. Безсмъртното дело на великия наш сънародник е наистина забележително, каза митрополитът. „Затова и днес, когато отбелязваме 152 години от гибелта на йеродякон Игнатий, народът ни с незатихваща обич му дава своята дълбока признателност и го нарича със съкровеното и величаво име Апостоле. Името Левски се превръща в национална светиня и на него се именуват множество училища, улици, учреждения, а портретите и паметници му са във всяко кътче на отечеството ни. Нека не забравяме, че нашата свобода е скъпо купена и да я пазим и съхраняваме за бъдещите поколения българи, като имаме стремежа на йеродякон Игнатий към чиста и свята България. Нека той се преражда в повече такива хора, за да може да има гаранция, че България ще просъществува още дълго и дълго време”, призова митрополит Гавриил.
Конституционният съдия проф. Атанас Семов сподели, че вълнението му да говори в родния край на неговия баща е огромно. Да пазим националната си памет, е наш дълг не към миналото, а към бъдещето, каза той. „Отчаян народ, остане ли без памет, е свършен народ. А българският народ е и с изключителни качества”, добави проф. Семов. По думите му именно Левски е най-яркият изразител на достойнствата на българския народ. „Идеите и делото на Васил Левски въплъщават онова, което много след него постигнаха много западни демокрации, които днес ни учат на ценности. Със своите идеи за държава, в която всички живеят като братя, той стана един от най-първите изобщо в Европа носители на общоевропейските днес ценности на демокрацията, равенството и толерантността. Особено на Балканите Левски е общоприет и до днес. Символ на зачитането на националното самоопределение и на разбирателството на равна нога между всички национални, етнически и религиозни обществени групи”, посочи конституционният съдия. Той добави, че България има бъдеще не като република, очистена от спомена за всичко свято, а само като република на живата национална памет и опазената национална свяст.
От името на институции и граждани бяха поднесени венци и цветя на паметника на Левски, след което с едноминутно мълчание беше почетена паметта му.
Преди това в храма „Успение Богородично” Ловчанският митрополит Гавриил в съслужение с духовници отслужи панихида.