С историческа възстановка отбелязаха 147 години от освобождението на Радомир

С историческа възстановка отбелязаха 147-години от освобождението на Радомир. Тя се провежда за първи път и в нея се включиха представители на Национално дружество "Традиция", читалищата "Напредък - 1895", "Васил Левски - 1916", фолклорен ансамбъл "Етнофолк" и ученици.
Досега е правена възстановка на събитията по посрещането на княз Батенберг в Радомир, което в исторически план се случва малко по-късно от освобождението на града, каза за БТА председателят на местния клуб към Национално дружество „Традиция“ Илийчо Йорданов. 
Той допълни, че от организацията представят автентични костюми и реплики, с които да запознаят събралите се хора със събитията, случили на 14 януари 1878 г. Тогава четата на Ильо Войвода (дядо Ильо) и Архимандрит Зиновий, която е наброявала над 100 души, заедно успяват да прогонят турските нашественици от града и да посрещнат малобройните руски части.
Йорданов допълни, че по исторически данни е било под въпрос дали градовете Радомир и Кюстендил ще бъдат освободени, тъй като по това време в тях не е имало наличие на руски войски. Четите на дядо Ильо и Архимандрит Зиновий, както и тази на капитан Симо Соколов, се справят с турските войски и помагат на руснаците, които са били съсредоточени в други краища на страната, каза още председателят на клуба.  
Над 40 пазители на историята и традициите от Радомир, Благоевград, Кюстендил, София, Перник, Сливница, Божурище и Рила, се включиха в днешната възстановка.
За достоверното пресъздаване на събитията от дружеството са се позовали на исторически податки от Общински исторически музей в Радомир, както и от биографиите на Архимандрит Зиновий и Ильо войвода, каза още Илийчо Йорданов, който днес влезе в ролята на последния.
Мъжът е на мнение, че все по-рядко вижда интерес у младите хора към историята и миналото. 
„Българите губят своята историческа памет, което не е добре, защото народ, който не знае историята си, е обречен да си повтори грешките“, коментира Йорданов.  
Той добави, че по-възрастното поколение приемат тези събития и факти от миналото с чувство за дълг и вяра.