С тематична беседа, демонстрация на стар български обичай, както и представяне на приготвяне на традиционно българско ястие на живо Регионален исторически музей - Бургас ще отбележи предстоящия на 24 юни празник Еньовден, съобщават от културната институция в морския град.
Поредицата от събития ще започне на 21 юни с лекция на тема "Билки омайни", водена от уредника на отдел "Етнография" Росица Топалова в Етнографския музей. Тя ще представи легенди за билките, тяхното присъствие в традиционната българска обредност и символиката им в народните представи - какви качества придават на тревите хората, освен лечебните им свойства. Какво правим, за да омаем желания момък; как да се предпазим от изневяра и кои растения са във вечен спор и съревнование, според народните песни, ще разкаже още Топалова. Тя ще говори още за омайно биле и момински китки в контекста на Еньовден и магичната нощ срещу празника, когато всяко гадание се сбъдва.
На следващия ден, 22 юни, в двора на Етнографската експозиция певческата група „Факийски бялки“ при Пенсионерски клуб „Здравец“ от село Факия ще представят обичая Еньова буля, който е възстановен и се изпълнява в селото от 2000 г. насам. Те ще демонстрират напяванията и наричанията на моминските китки и сплитането на Еньовския венец. В неделя, на 23 юни, в откритата етнокухня на ул. "Славянска" актрисата Антоанета Станчева, която в момента е и директор на Историческия музей в Димитровград, ще покаже как се готви тюрлюгювеч в глинен съд и на бавен огън. "Тюрлюгювечът е смесица. В метафоричното си значение – от възгледи, от мнения, от хора. В пряк смисъл е популярно и много вкусно ястие с неустоим аромат, от различни зеленчуци, с месо или без месо", допълват от музея.
На самия Еньовден екипът на Етнографския музей кани всички желаещите да присъстват на заплитането на големия музеен Еньовски венец от седемдесет и седем билки и половина. Всяка година лековитите треви, необходими за него обаче не се берат от босоноги кръшни моми в бели премени, а от художника и реставратор Иван Арабаджиев. "Само той знае къде са най-големите туфи с еньовче, а то е най-важно, защото има много лечебни свойства, пречиства и има магическата сила да прогонва змейове. Иван обича природата, тайнствата, броди по поля и гори, умее да разпознава птици и растения с латинските им наименования. Може да усети омаята на здравеца, босилека, ружата, еньовчето, жълтия кантарион, белия равнец, синята метличина… Истински Йоан Бильобер", пишат от екипа на Регионалния исторически музей.