С молитва и поднасяне на венци и цветя в София бяха отбелязани 83 години от спасяването на българските евреи. Венци бяха поднесени първо пред Паметните плочи на спасителите на българските евреи до базиликата "Света София", а по-късно и пред Паметника на спасението в градината "Св. Климент Охридски".
Всяка година идваме на Паметника на спасението, за да прочетем една от най-праведните страници в българската история, заяви президентът Илияна Йотова. Преди 83 години българската православна църква, духовници, политици, общественици, обикновени хора, показаха, че е по-важен човешкият живот, добави държавният глава.
На днешния ден празнуваме не само възможността да бъдат спасени човешките души, но и паметта на България, към която трябва да се връщаме в тези сложни времена, през които преминаваме, каза служебният министър на външните работи Надежда Нейниски на церемонията пред Паметника на спасението.
Днес се събираме, за да си припомним една от най-светлите и най-дълбоко морални събития в нашата история – спасението на българските евреи, заяви председателят на Организацията на евреите в България "Шалом" д-р Алина Леви пред Паметника на спасението. По думите ѝ 10 март е и ден на памет за над 11 000 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот, които не бяха спасени. Тяхната трагедия остава неизменна част от нашата история. Тази памет е особено важна днес – във време, в което антисемитизмът отново се проявява – понякога открито, понякога прикрито. Във време на войни и несигурност, когато отново се поставят под въпрос принципите на човечността, каза още Леви.
Днес си спомняме не само едно историческо събитие, но и един морален урок, каза доц. Спас Ташев на церемонията пред Паметните плочи на спасителите на българските евреи. Спасението на българските евреи не е дело на един човек или една институция. То е резултат от усилията на много хора – държавници, духовници, общественици и обикновени граждани, които в труден момент намират сили да защитят човешкия живот. Нека благодарим на нашите предци, каза той.
Председателят на Централния израилтянски духовен съвет Максим Делчев отправи молитва за благоденствие на българския народ.
Пред Паметника на спасението венци и цветя бяха поднесени от името на президента, председателя на парламента, от служебния министър-председател, от кмета на София, от служебния министър на отбраната, от началника на отбраната, от народни представители, от парламентарни групи, министерства и организации.
С решение на Министерския съвет от 13 февруари 2003 г. 10 март се отбелязва в България като Ден на Холокоста или "Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството". През 2002 г. на среща на министрите на образованието на страните членки на Съвета на Европа е взето решение от следващата година Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 г. се чества на 27 януари, да се отбелязва във всяка държава съобразно с нейната национална история. Министерският съвет определя датата за България да бъде 10 март, когато е спряно депортирането на първите групи български евреи към нацистките концлагери. На 10 март 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив. Спасението на 50-те хиляди евреи се припомня чрез много обществени прояви и тематични уроци във всички български училища. Денят на Холокоста се отбелязва за първи път на 10 март 2003 г.