С разказ, посветен на изпълнената с превратности съдба на един беломорски български род от село Голям Дервент, намерил нов дом в търговищкото село Пресиян, ученичка от Попово спечели голямата награда от Националния конкурс „По обратния път на дедите ни“ 2024, организиран от Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“. Лариса Христова е десетокласничка от Професионална гимназия по селско стопанство (ПГСС) „Никола Пушкаров“, съобщи за БТА преподавател по история и цивилизации и нейн консултант Владимир Стойков.
Голямата награда в конкурса е експедиция по родните места на нашите деди, бежанци от Беломорска и Одринска Тракия в днешна Гърция и Турция, в която Лариса Христова е включена, допълниха от учебното заведение.
В текста девойката разказва житието на рода от името на героинята си Сулуна. „Рея се над нашата България, но не тази, сегашната, вашата, а над тази, която някога беше населена с работливи като мравки българи. Над тази, на която бреговете се миеха от Бялото море. Бродя аз там, където някога се носеше българска реч и детска глъч, а днес пее мюезин или бърборят гърци“, пише в разказа. От авторовия текст става ясно, че Сулуна пази спомена за своя роден край - „Голям Дервент си ми е най-мил, защото там се родих, там проходих, там отраснах и там се омъжих“. Емоционално е проследен и животът на наследниците ѝ, преминали през мирен живот на бежанци из българско, с различни занимания, през войни и с жестоките загуби и осиротявания на семействата след тях.
Но за финал момичето оптимистично твърди, че „Клонките на македоно-беломорския ни род на Чаушевите, още на Кръстевите, Стойковите, Вангеловите, Христовите, Петковите и т. н. и днес цъфтят и дават своите свежи плодове - ей го на, повече от две столетия. И в Търговище, и в Попово, и в Антоново, та дори и в Разлог, и в Австрия, и в Германия младите ще ги срещнете. Цъфти, връзва и се разклонява родът ни – едни си отминават, други на тяхното място бързо израстват. И така ще е до края. А твърди ли някой, че край ще има!?“
За БТА Лариса Христова каза, че е доволна и горда с резултата от конкурса, защото написването на разказа ѝ е отнело много време и енергия. За да се стигне до списването му, девойката е работила над архивни материали и демографски статистки на описаните райони. Разглеждани са запазени семейни снимки и документи, с родителите е обсъждана съдбата на предците им.