С военен ритуал и общоградско поклонение във Велико Търново бяха чествани 172 години от рождението на Стефан Стамболов (р. 30 януари 1854 г.). Пред паметника на революционера, политик, журналист и поет граждани и представители на институции поднесоха цветя и венци.
Ученици от Старопрестолна професионална гимназия по икономика „Д-р Петър Аладжов“ изпълниха литературно-музикална композиция „Стефан Стамболов- олицетворение на българската енергия“. Заупокойна молитва отслужи свещеноиконом Славчо Иванов.
Управлението на политическия кабинет на Стефан Стамболов от 1887 г. до 1894 г. се свързва както с подем в образованието, културата и стремежа към модернизация във всички сфери на стопанския живот, така и с разгорещени партийни страсти, междуособици и разправа с политическите противници, каза проф. Светла Атанасова, главен уредник в отдел „История на България XV-XIX век” при Регионалния исторически музей във Велико Търново. По думите ѝ публичният образ на Стамболов е силно противоречив и изграждан в продължение на десетилетия, както от неговите съвременници, така и от историци. В крайна сметка Стамболов е българофил по убеждение, подчерта Атанасова и допълни, че неговите действия дават самочувствие на бъдещите политици да излязат от сянката на източното или западното влияние и да отстояват държавния суверенитет.
Фондовете на Регионалния исторически музей във Велико Търново съхраняват оригинални фотографии на Стефан Стамболов и неговото семейство. В музейната експозиция са представени снимки на младия Стефан Стамболов, свързани с участието му в националноосвободителното движение и първите години след Освобождението. Един от неговите оригинални портрети представя 23-годишния революционер по време на Руско-турската война, като секретар на Славянския комитет и военен пратеник в помощ на Българското опълчение. Снимката е правена в Букурещ през 1877 г., а на нея има посвещение към търновския аптекар Йордан Хаджипенчев.
От ранните години на бъдещия държавник е фотографията на участници във Временното руско управление пред вилата на Стамболов в Търново, както и снимката на Стамболов с приятелите и съмишленици Георги Живков, Димитър Петков и Панайот Славков.
Интерес в музейната колекция представляват семейните снимки със съпругата Поликсена, неговата майка Евгения, сестра му Мария заедно със съпруга си Сава Муткуров и други родственици. В експозицията са показани и портрети на трите деца на Стефан Стамболов – Вера, Стефан и Константин. Голяма част от тези реликви постъпват в музея през 1957 г. и са резултат от диренията на тогавашния уредник в отдел „Възраждане” проф. Димитър Овчаров. Последните фотографии са подарени от Христо Войводов – син на Христо Иванов Големия.
Във фонда има фотографии от регентския период (1886-1887 г.) и от годините, когато заема поста министър-председател (1887-1894 г.). В експозицията е показана последната му снимка на смъртния одър от 1895 г., жестоко посечен и обезобразен след атентата срещу него. Проф. Атанасова уточни, че през лятото на 2025 г. Васил Василев от Общобългарския комитет „Васил Левски“ е дарил несесер с аксесоари, използван от министър-председателя Стефан Стамболов при пътувания.
Със съдействието на посолството на Румъния ще бъде осъществен превод на пиеса от архаичен румънски език на съвременен български език, свързана с атентата срещу министъра на образованието Христо Белчев, който е и съратник на Стамболов. В кратката пиеса се описват обстоятелствата около убийството на Христо Белчев, тъй като атентатът през 1891 г. е бил предназначен за Стамболов, а след това през 1895 г. той е жертва на атентат. През следващите месеци пиесата, в която има любопитни данни, ще бъде преведена и публикувана за широката публика, каза още проф. Атанасова.