„Протестът е крайна мярка, когато гражданите не могат да повлияят по друг начин на политиката. Те оспорват легитимността и действията на властимащите“, посочи той. По думите му силата и ефективността на протеста зависят от наличието на воля на хората, от това исканията им да доведат до реална промяна, както и от масовостта на включилите се граждани.
„Протестът може да бъде успешен, но и да доведе до обратен резултат. Той може да бъде отхвърлящ и градивен. Отхвърлящият е насочен срещу статуквото и дава отговор на това - какво точно не е наред, кой носи отговорност и защо ситуацията е неприемлива. Той е диагноза без лечение. Ако не стане градивен, след него се появява политически вакуум, който статуквото бързо запълва. Градивният протест също отхвърля статуквото, но сочи и алтернатива. Намира отговор на въпроса - какво точно трябва да се промени в политиката, сочи изход. Само градивният протест може да причини успешна промяна“, каза още Иван Костов.
Бившият премиер посочи характеристиките за успешен протест, като даде пример с този от 1997 г. „Протестите от януари и февруари през 1997 г. бяха „за“. Те бяха градивни и сочеха изход, като настояваха за радикални реформи, които да интегрират България в НАТО и ЕС. Бяха ежедневни и с решителност да се стигне до край“, припомни той.
По думите му примери за отхвърлящи протести са тези от летата на 2013 г. и 2020 г. „Протестите от 2020 г. постигнаха формалното отстраняване на премиера Борисов, но не постигнаха нищо срещу мафиотизацията, корупцията и беззаконието, защото не посочиха изход. След затихването им започна бързо възстановяване на статуквото“, коментира Костов.
„След шест парламентарни избора ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“ възстановиха пълния си контрол върху управлението на страната. Крайният резултат бе противоположен на целите на протестите. Мафията и корупцията станаха по-безочливи и по-силни. Това явление е познато в политологията и се нарича парадокс на протестната мобилизация", отбеляза бившият министър-председател.
Той подчерта, че причината за неуспеха на протеста от 2020 г. се дължи на това, че не е станал градивен. „През 2020 г. имаше морална енергия, но нямаше проект за реформа, а през 1997 г. имаше и едното, и другото“, обясни Костов.