Сборници от поредицата „Васил Левски. Нови документи и изследвания“ бяха представени в Регионалната библиотека в Смолян

Сборници от поредицата „Васил Левски. Нови документи и изследвания“ бяха представени на среща  в Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян.
Документи показват, че османската власт е имала сериозна агентурна мрежа, която е донесла достатъчно информация за самия Васил Левски, далеч преди той да стане обект на издирване след Арабаконашкия обир, посочи Дора Чаушева, директор на Националния музей „Васил Левски“. Представянето на сборниците се организира със съдействието на Общински комитет „Васил Левски“ и библиотечен клуб по история „Клио“. 
Сред представените в сборниците документи и изследвания са две писма от Любен Каравелов до Васил Левски. Апостолът е получил писмата в края на октомври и началото на ноември 1872 г., след като османската власт вече се е добрала до тях, обясни Дора Чаушева. Преди Васил Левски да ги получи, османската власт вече е имала писмата и е знаела, че се подготвя въстание, според директора на Националния музей.  В представените сборници са цитирани  документи, които според Дора Чаушева запълват неяснота, свързана със съдебните процеси срещу заловените повече от 60 дейци след обира в Арабаконашкия проход, предприет на 22 септември 1872 г. от Димитър Общи. 
Сред показаните документи от османските архиви е снимка на Васил Левски, открита през 2015 г. от турски историк, изселник от България. Непознатата дотогава фотография е с текст на гърба с описание, от което става ясно, че именно по тази снимка Левски е издирван в Османската империя. В османските архиви е намерен и уставът на БРЦК, преведен на османотурски. 
Изключително интересен документ е доклад на Дунавския валия до Великото везирство от 16 септември 1972 г., посочи Чаушева. По думите й в този доклад е пространно описана цялата комитетска мрежа в Северна България и Дунавския вилает.  В текста е разказано, че Левски е изпратен от Букурещкия централен комитет в Българско да повдигне комитетите и да активира дейността им. От документа става ясно, че османската власт има информация още от пролетта на 1972 г., че Васил Левски е този, който създава и организира тези комитети. Според директора на музея тези документи налагат известно ревизиране на това, което дълги години се пише и се преподава от историите, че едва след Арабаконашкия обир османската власт едва ли не случайно научила за Васил Левски. 
Цитираните в сборниците изследвания са не само по османските архиви, има документи от български архиви, от ориенталските сбирки на Националната библиотека, заяви пред БТА Дора Чаушева. Идеята е всички нови документи  да бъдат публикувани, да са достъпни до специалистите, допълни директорът на Националния музей „Васил Левски“.