Доктор Ангелова посочи също, че в Добрич 99% от кръводаряването е т.нар. роднинско, при което близки даряват за нуждаещите се. А безвъзмездните кръводарители са значително по-малко. Мъжете, даряващи кръв, са два пъти повече от жените.
„Нашата цел е да създадем по-позитивна нагласа спрямо кръводаряването, да популяризираме този акт на доброта, за да сме по-здрави и по-човечни“, допълни тя.
Кампанията е по повод Световния ден на доброволния кръводарител – 14 юни. Мотото през 2023 г. е „Дарете кръв, дарете плазма, споделяйте живота, споделяйте често“. Организаторите напомнят, че всеки, склонен да дари кръв, може да го направи и по всяко друго време на годината. Те отбелязват още, че кръводаряването е висш хуманен жест, който има ползи не само за реципиентите, но и за дарителите. Редовното кръводаряване води до намаляване на риска от инфаркти и подобрява психическото благосъстояние. На всеки дарител съгласно българското законодателство се полагат два дни отпуск, а кръвта се изследва за хепатит B и C и СПИН безплатно.
През 2005 г. Световната здравна организация обявява 14 юни за Световен ден на доброволния кръводарител и има за цел да насочи вниманието на обществото към доброволното и безвъзмездно кръводаряване.
„Този ден ни предоставя специална възможност да отдадем дължимото на кръводарителите по целия свят и да им благодарим за това, че даряват на хората кръвта си. Всяко кръводаряване е драгоценен дар, спасяващ живот, а нееднократното донорство е средство за обезпечаване с достатъчно количество безопасна кръв“, казва д-р Ангелова.
Кръводарителите в България са под 24 на 1000 души, което ни поставя на едно от последните места в Европа. А всеки ден над 600 души се нуждаят от кръвопреливане. По-голяма част от даряващите са роднини на нуждаещите се или са такива, които го правят срещу заплащане. В тези случаи кръводаряването е по принуда и по спешност, което крие опасности. Когато човек е притиснат от обстоятелствата, той е склонен да скрие своите противопоказания. Именно заради това Световната здравна организация обявява като безопасно единствено доброволното кръводаряване. Защото възможността да дариш кръв означава, че си здрав.
Кръводаряването не вреди. Човешкият организъм разполага с естествени регулаторни механизми, които могат да компенсират дареното количество кръв (до 450 милилитра).