Съветът за електронни медии (СЕМ) не откри нарушения при медийното отразяване на ескалацията на войните в Близкия изток. Доклад от фокусираното наблюдение бе представен днес на заседание на медийния регулатор.
Мониторингът е осъществен в периода от 16 септември до 14 октомври. Наблюдаваните медии са били шест - БНТ1, „Хоризонт“, „Нова телевизия“, Би Ти Ви, „Дарик радио България“, „България он еър“.
„Доставчиците се позовават на информации от свои и от официални източници, разкази на очевидци, съобщения от световни информационни агенции и официални онлайн изявления в социалните мрежи, публикувани в големи медии“, посочи Зорница Гюрова от мониторинговата дирекция на СЕМ.
По думите ѝ не са регистрирани шокиращи изображения в телевизионните програми, като картината показва предимно материални разрушения на сгради, оръжия, летящи снаряди, бягащи и евакуиращи се хора. „Разпространени са разнопосочни позиции на враждуващите страни – на Израел, Ливан, Иран. Излъчени са мнения на обикновени граждани и на високопоставени политици по отношение на събитията. Проследени са и реакциите на държавите членки на Европейския съюз, ООН, Г-7, призивите им за спиране на военните действия в региона“, каза още Гюрова.
„Дадена е една много мащабна картина на начина, по който тази жестока война и дългогодишна, както всички знаем, намира отражение в българските медии“, отбеляза Къдринка Къдринова – член на СЕМ, по чието предложение бе реализирано фокусираното наблюдение.
Тя коментира, че историята на близкоизточния конфликт е дълга, като се измерва в продължение на десетилетия. „Военните действия и трагичните последици най-вече за мирното население в региона се разширяват и териториално. Наблюдаваме сега и обезпокоителното развитие на ситуацията в Сирия, изпълнена с нови неизвестни и с още рискове и за глобалната сигурност. На този фон, медиите несъмнено ще продължават да се изправят пред всичките сложности и предизвикателства, свързани с отразяването на войната в Близкия изток. А и не само, защото и другата война, в Украйна, също е ключов елемент от тази разклатена глобална сигурност, в която всички сме принудени да живеем“, каза Къдринова. Тя направи предложение СЕМ да инициира дискусия за начина, по който войните се представят по водещите български медии. Къдринова обясни, че целта на такова събитие би била да се види доколко пълноценно се откликва на обществения интерес по темите за тези горещи конфликти.
„Няма нарушения на Закона за радиото и телевизията. А именно това е функцията на нашата дирекция „Мониторинг и анализи“ – да следи дали има някакви нарушения. Смея да кажа, че няма“, каза Габриела Наплатанова – член на съвета.
Тя посочи, че нейните професионални наблюдения потвърждават изводите, направени в доклада. „Мога да похваля традиционните медии, че са спазвали плурализма на гледните точки. Показваха поравно засегнатите и участниците в този конфликт. И мога да изразя своите адмирации за мобилизираната енергия да съберат толкова данни от различни информационни агенции, да показват това, което се случва във всички горещи точки, които пламнаха в Близкия изток“, отбеляза Наплатанова.
Пролет Велкова, която председателстваше заседанието на СЕМ, припомни, че решението за осъществяване на мониторинга е взето след дискусия, в която са били изразени различни гледни точки. „Моето лично съображение тогава да имам известни резерви по отношение на възлагането на такова наблюдение беше свързано най-вече с това, че каквото и да открием като отразяване на тези събития в медиите, ние винаги ще можем да искаме и още, и повече. Защото става дума за конфликт, който е многопластов, мащабен, дълготраен, динамичен. А това предполага, че винаги ще има някое събитие или някакъв елемент от общата, голямата картина, който ще бъде или по-слабо отразен, или недостатъчно задълбочено обследван. Това е неизбежно. Но това, от моя гледна точка, е въпрос на редакционни решения на медиите“, каза Велкова. Тя разказа, че нейните впечатления са, че медиите отразяват войната много добросъвестно, професионално, компетентно и балансирано.