Тя допълни, че за нас приготовленията за празника са нещо нормално и традиционно, но за децата с аутизъм тази суета би могла да предизвика несигурност и съответна реакция.
В отговор на въпрос какви са усещанията на децата от спектъра, Петрова каза, че на първо място се наблюдава така нареченото сензорно натоварване. Това е така, защото има промяна в рутината, което води до несигурност. Социалните очаквания също водят до стрес, тъй като родителите имат очакване, че децата ще реагират „нормално“, но това не се случва.
В повечето случаи, когато чуят силен шум, те покриват ушите си, избягват контакт, затварят се, търсят тъмно и тихо място, започват да треперят. Получава се свръхвъзбуда и те се изолират. Това е така, защото при тях хипокампът трудно поставя непознати звуци в безопасен контекст. Префронталната кора се „изключва“ под стрес, което води до намалена способност за саморегулация, коментира още психологът.
В такива моменти трябва да се знае, че детето не проявява инат, а че това е вид реакция на стимула. Много би помогнало, ако детето получи насока чрез дихателни упражнения. Добре е да има процес на така наречената десенсибилизация – около месец преди празничния ден детето бавно да се подготвя за събитието чрез кратки стимули.
Добре е да се работи активно с психолог, както и в така наречените сензорни стаи, каза още Петрова. Кабинетът ѝ разполага с такава, където се провеждат консултации и занимания както със самите деца, така и с родителите им.
Тя добави, че аутизмът е състояние на съществуване „сам в себе си“. Идеята е да се работи именно върху емоционалната студенина и безразличието към света. В тези случаи се наблюдава активно бягство от контакт и трайно затваряне в себе си. Целта е децата да бъдат приучени да нямат бягащо поведение.
„Любовта и емпатията отварят вратата към сърцето на тези, само на пръв поглед емоционално дистанцирани деца“, коментира още Петрова.