Здравко Атанасов от София показа своя продукт „Коджифайд“, за който вече води преговори с производители на месо и месни продукти. Той разказа, че творението му е на основата на китайска гъба, отглеждана 4 дни върху мокър ориз и съдържаща 30 вида ензими. Полученият продукт позволява месото да узрява много по-бързо и да бъде много по-крехко, обясни Атанасов. По думите му може да се ползва и за дресинги и люти сосове.
Своите солени сладка от еленски бут и от червени чушки представи Васил Александров от Пловдив. Предлагат се в гурме разфасовки и в тях няма захар, а петмез от захарно цвекло и червен лук, посочи младият кулинар. Проучванията му показват, че на пазара няма подобни продукти, а от тях могат да се възползват както елитните ресторанти, така и в домашна обстановка от любители на креативната кухня.
С прополис и медена вакса са направени дъвките на Георги Иванов от Велико Търново. В иновативния продукт няма захар. За спортуващите и хората, които нямат време сутрин, са предназначени продуктите на двама варненци - Марио Проданов и Стефан Миразчийски. Проданов е разработил два вида студен протеинов чай, съдържащи различни билки и мед. Напитката на Миразчийски - комбуча, е на основата на гъба, ферментирала в чай, и съдържаща билки, плодове и пробиотик.
Разработката на Диана Маркова от Козлодуй е в помощ на хлебарите и сладкарите. Тя е направиха сух квас. Освен това младата дама е готова да предлага и микс за здравословни курабии. За любителите на здравословното хранене са и усилията на Ерика Петрова от София. Нейният солен безглутенов снакс съдържа пастърма, грах, сушени домати и пармезан.
За БТА преподавателят на младежите Ирина Петкова коментира, че изложбата се провежда за шеста година и те винаги изненадват оценяващите с креативността си. Тя уточни, че между самите студенти конкуренцията е много голяма, което също помага за добрите крайни резултати.
Много от младежите, завършили Института, вече са реализирали разработените от тях продукти на пазара, допълни Петкова. По думите й студентите нямат абсолютно никакъв проблем и с намирането на работа. Проблемът е, че мнозина заминават за чужбина, каза още Петкова. Според нея водещият фактор в това отношение не е заплащането у нас, а по-скоро възможността да получават нови знания и да трупат опит. Като студенти те карат стажове в ресторанти със звезди Мишлен и получават предложения за трудов договор, обясни още Петкова. Хубавото, според нея е, че повечето от българските младежи споделят, че възнамеряват все пак да се върнат и да работят в родината си.
Петкова не вижда проблем, че у нас все още няма ресторант със звезда Мишлен. По думите й е въпрос на време да се случи. Важното е, че вече има много добри ресторанти, които носят атмосферата на страната ни и клиентите ги оценяват, каза експертът.