След валежите от дъжд и сняг в Монтанско, които паднаха от началото на октомври, водните запаси в питейния язовир „Среченска бара“ се увеличават и вече са близо 12 милиона кубически метра вода, при максимално възможен обем на язовира от 15,5 млн. куб. м вода, съобщи за БТА главният инженер на ВиК-Монтана Людмил Минев.
Наличното количество е достатъчно за водоснабдяване на Монтана, Враца и още двадесетина села в двете области, които черпят вода от „Среченска бара“. В последните дни притока на вода в язовира е по-голям от разхода и няма място за притеснение за водоснабдяването.
Дъждовете от началото на месеца увеличиха дебита на повърхностните водоизточници – реки, каптажи и дренажи. Това позволи да бъде премахнат режимът на водата в девет от общо десет села на областта. Този режим беше въведен в края на юни и началото на юли заради продължителното засушаване и намаляване дебита на местните водоизточници. В момента на режим на водата в област Монтана е само едно село – Горна Вереница в община Монтана, в което живеят 163 души. Селото се снабдява от подпочвени води, а техния дебит все още не е увеличен и това е причина за продължаване на режима.
Падналите валежи през октомври са със стопанско значение, благодарение на тях месечните норми за дъжд в региона са изпълнени, но тези валежи до момента не са се отразили на нивата на подпочвените води и те все още са ниски заради продължителното засушаване през лятото и в началото на есента, посочи инж. Минев. Той обясни, че водата от валежите е поета от горния слой на земята и не е захранила водните хоризонти под нея. Все още няма промяна във водоизточниците от типа шахтови кладенци, а от такива водоизточници се захранват немалка част от селищата в област Монтана.
Предполагаме, че за да има промяна и нивото на водата в подземните сондажи да се покачи, ще е необходимо да вали още по-продължително и то не с голяма интензивност, а с малка - напоително, коментира главният инженер на ВиК-Монтана. Той посочи, че продължителното засушаване в област Монтана от средата на 2023 година насам налага водата да се изпомпва от по-дълбоко под земята, а това оскъпява доставянето й до потребителите, затруднява поддръжката на техниката и води до по-чести аварии по водопроводната мрежа.