След успешна състезателна кариера по борба в Германия Мехмед Зейти се завръща в България, за да помага в семейното стопанство в исперихското село Печеница. Трийсет и две годишният мъж цял живот се е занимавал със спорт и мечтите му са били в тази насока, разказа за БТА Мехмед Зейти по повод инициативата "Избирам България" на Министерството на труда и социалната политика. БТА започна да публикува истории на българи, които споделят защо са решили да се завърнат от чужбина в родината си.
Мехмед Зейти започва да тренира борба свободен стил в родния си град Исперих. След седми клас заминава за столицата и започва да се бори за „Левски“ – София. Завършва висшето си образование в Националната спортна академия "Васил Левски" с профил треньорски. Мехмед Зейти е национален състезател по борба, републикански шампион на България, сребърен медалист на европейско първенство в Сараево, световен бронзов медалист по борба за младежи.
След осем години в националния отбор по борба в България Мехмед Зейти получава възможност да се състезава в германската Бундеслига, където печели немалко първенства. Състезателната му дейност в Мюнхен продължава четири години. Там получава предложение за работа в Америка, но младият исперихчанин вместо тепиха избира да се върне в родния край. Мехмед Зейти заяви, че не съжалява за избора, който е направил, макар че в началото му е било много трудно да свикне с работата в животновъдното стопанство. От три години насам той управлява заедно с баща си стопанство със 130 животни - 75 дойни крави и телета, обработват и 1200 декара земя. Наскоро към дейността се добавя и мандра.
"Повече от 30 години вече развиваме семейната си фирма, която дава работа на хора от общината", заяви баща му, земеделският производител от исперихското село Печеница Зейти Мехмед – собственик на стопанство за растениевъдство и животновъдство. Той разказа, че с животновъдство и земеделие се е захванал още през 1993 година. Тогава започнал да обработва 70 декара ниви в землищата на Община Исперих, закупил 50 крави, като с течение на времето масивите и броят на животните се увеличили.
„През годините обезпечихме изцяло материалната си база, внедрихме нови технологии. Не спираме да търсим модерни решения за облекчаване на работата в стопанството, като разполагаме с роботизирана система за доене на крави и автоматизирана система за хранене на телета. Чрез европейско финансиране по проекти закупихме още фуражна модулна система за приемане и автоматизирано смилане и смесване на фуражи, телескопичен товарач и още много друга техника", обясни Зейти Мехмед. Той отбеляза, че в стопанството разполага със собствен сондаж, което помага за намаляване на разходите за водни услуги. За спестяване от сметките за електроенергия стопаните на фирмата планират изграждане на фотоволтаици, като финансиране ще се търси отново по европроект.
Новото предизвикателство пред баща и син фермери е мандрата, която заработи в стопанството на Зейти Мехмед в село Печеница. Тя също е изградена и оборудвана по проект. В модерното производство ще се произвеждат бяло саламурено сирене, кашкавал, извара и масло с мляко от собствената им кравеферма. Зейти Мехмед подчерта, че производствените мощности на кравефермата са два тона мляко на ден, а на мандрата – четири тона мляко за сирене и два тона мляко за кашкавал. „Закваските, които ще използваме, са от „Ел Би Булгарикум“, а маята е гръцка. Произведените продукти на мандрата ще бъдат предназначени за вътрешния пазар“, заяви агробизнесменът. Той отбеляза, че новооткритата мандра затваря производствения цикъл в стопанството. В момента специалист от Ямбол обучава местни работници с технологията за производство на млечни продукти. Новата придобивка в село Печеница ще осигури работа за четирима души. Отделно в стопанството работят други петима работници.
Въпреки постигнатото един от наболелите проблеми в стопанството според Зейти Мехмед е работната ръка. По думите на стопаните нуждите им от специалисти като технолози по хранително-вкусова промишленост, зооинженери, опитни водачи на земеделска техника остават неудовлетворени. „Работа в земеделието и животновъдството колкото искаш, но истина е и това, че много млади хора, и то безработни, напускат селата в търсене на по-доходна работа навън. Бюрокрацията в бранша също е голяма. Ако тази тенденция не бъде преодоляна чрез адекватна местна и държавна политика, рискуваме утре да няма кой да обработва земята и да отглежда животните“, отбеляза Мехмед Зейти. Младият фермер допълни, че самият той също в началото след завръщането си от Германия бил стресиран и си мислел, че няма да се справи с работата, но вече е убеден, че с днешните технологии и техника може да бъде постигнато много.