Сливане на икономически и политически интереси при управлението е сред основните проблеми на българските медии. Това показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България) за медийната свобода в страната. Резултатите от анкетата бяха представени днес във Френския институт.
В анкетата са участвали анонимно общо 206 души - журналисти, редактори, медийни експерти. Самото изследване не е национално представително за професионалната общност, обясни авторът на анализа д-р Илия Вълков - член на Управителния съвет на АЕЖ-България, журналист в БНР и преподавател в УНСС.
Общо 75,2 процента от респондентите в проучването са посочили, че сливането на икономически и политически интереси при управлението е сред основните проблеми на българските медии, 60,7% са отговорили с „недостатъчна образователна и практическа подготовка на журналистите“, 50,5% - с „концентрация в медийната собственост и/или разпространение“, 44,2% - с „непрозрачна собственост“, 42,2% - „неефективност на саморегулацията в сектора“.
В няколко поредни изследвания, включително и през 2024 г., повече от 70% от участниците посочват, че работят в София. Едва 16% заявяват, че медията им е регионална, сочи докладът.
„Голяма част от журналистите казват, че ако става въпрос за тяхната медия, натискът не е толкова често срещан. Но пък, когато зададем въпроса като цяло за усещането за натиска в цялата медийна среда, резултатите са много по-различни. И отговорът „широко разпространена практика“ достига 43 процента. Така че може да се каже, че т. нар. усещане за натиск е много високо и продължава да бъде високо. И това го засичаме и в предишни наши изследвания“, обясни д-р Илия Вълков.
По думите му външните форми на натиск са свързани с физическа заплаха, съдебно преследване, изнудване, клевети срещу журналисти и медии, законов натиск и др. „Разпространението на клевети срещу журналисти и медии е един тренд, който се запазва през годините и е силно обезпокояващ, защото немалка част от журналистите, които вероятно са посочили този отговор, са видели различни случаи, в които журналисти са обект на различни клеветнически кампании, дори опити за граждански натиск в социалните мрежи“, посочи Вълков.
„В поредицата от седем избора за парламент в рамките на четири години очаквано расте и политическият натиск върху медиите, отчетено според мнението на участниците в анкетата. От 2017 г. насам той няма стойност под 70 на сто и през 2024 г. бележи най-високи регистрирани до момента върхове от 77,2%“, гласи част от представения доклад.
Най-честите източници на външен натиск, според анкетираните, са политически лица (77,2%), рекламодатели (43,2%), държавни, областни, общински институции (40,8%), криминални лица и групировки (14,1%), гражданско общество (4,9%).
Вътрешните форми на натиск са свързани със сваляне или промяна на съдържанието на журналистическия материал от страна на редактора, намеса на собственика в отразяваните теми, мъмрене и порицание на журналисти и др., е отбелязано в доклада.
Малко над 40 процента от анкетираните журналисти са посочили, че често изпитват стрес от работата си. 40,8 на сто са отговорили, че понякога изпитват стрес, 12,6 – рядко, а 3,9 на сто – никога. „Журналистите също са хора. Работят на моменти в доста тежка професионална среда. Работят 24 часа през денонощието, изложени са на различни форми на натиск, трудно ежедневие, отразяват много тежки теми. На всичкото отгоре, самата професия от години не е особено добре платена, което също оказва натиск върху тях самите“, отбеляза д-р Илия Вълков.
Сред най-честите фактори за стрес са претоварването от отразяване на събития и новини 24 часа в денонощието, отношенията с колегите и работният климат в редакцията, отразяването на трагични инциденти, катастрофи, криминални случаи, бедствия и аварии, войни, терористични атаки.
„Виждам в анкетата откроени много тежки форми на трудова експлоатация на българските журналисти“, каза по време на представянето на доклада доц. Орлин Спасов - експерт по медии и журналистика. Според него тази експлоатация има много сериозни последици върху занижаването на качеството на журналистиката, върху ограничаването на свободата на словото и др.
„В анкетата постоянно срещаме изрази като тези: „претоварен работен режим“, „ниско заплащане“, „липса на достатъчно средства“, но също „бедност“, „безработица“, „загуба на работно място“, „липса на защита от страна на медията“, „осигуряване само на нивото на минималната работна заплата“, „финансов натиск, упражняван чрез осигуровките“ и т.н.“, каза доц. Спасов. По думите му към тези класически форми на експлоатация трябва да се добавят и многобройните видове натиск върху журналистите, защото „ натискът всъщност също е форма на експлоатация“.
Орлин Спасов отбеляза още, че има проблем, свързан с депресията. Без да споменава тази дума, анкетата прави доста ясен портрет на българския журналист като силно депресиран, коментира той. Допълни, че анкетата разкрива, че журналистиката става професия, която е доста рискова в здравния смисъл на думата.
Медийният експерт посочи, че има нов аспект на проблема за дезинформацията, който той вижда за първи път в настоящата анкета. Досега в България акцентът беше поставен, и с основание, най-вече върху чуждата дезинформация, но в анкетата виждам, че дезинформацията вече започва много отчетливо да се свързва и с работата на българските медии, които стават сцена на дезинформационни изказвания с намесата на политици, с манипулативни информации от общини и държавни институции, с кампания около въвеждането на еврото, с темата около миграцията, с теми, свързани с ЛГБТ общността и т.н., каза още доц. Орлин Спасов.
Модератор на представянето на резултатите от изследването бе Мария Черешева, журналистка и председателка на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти в България. Данните са събирани чрез онлайн анкета, проведена в периода от 29 април до 10 юни. Статистическата обработка е на агенция „Алфа рисърч“.