Договорът предвижда предоставяне от Националната библиотека на право на ползване на дигитални копия на 167 славянски ръкописа и фрагменти, които ще бъдат включени в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Под документа подписите си положиха ректорът на СУ проф. д-р Георги Вълчев и директорът на Националната библиотека доц. д-р Калина Иванова.
На събитието присъстваха директорът на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Биляна Яврукова, зам.-директорът на Националната библиотека д-р Ваня Аврамова и проф. д-р Андрей Бояджиев – ръководител на катедрата по кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии на Софийския университет, посочват от университета.
Присъстващите изразиха удовлетворение от разширяващото се сътрудничество между двете институции и обсъдиха дейността по дигитализацията и съхранението на ценните ръкописи, включени в Зографската електронна научноизследователска библиотека.
Зографската електронна научноизследователска библиотека е създадена през 2014 г. в резултат на договор между Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Зографския манастир „Св. Великомъченик Георги Зограф“.
Софийският университет е единствената институция в България, на която манастирът предоставя достъп до дигитализираните си книжовни източници. В първоначалната колекция са включени 286 славянски кодекса, дигитализирани от преподаватели от Факултета по славянски филологии и Богословския факултет. През първите десет години от съществуването на библиотеката са добавени 746 дигитални копия на ръкописи, чиито оригинали се съхраняват в 16 манастира, музеи и библиотеки, обясниха от университета.
Националната библиотека предоставя на Зографската електронна научноизследователска библиотека колекция от 167 дигитализирани славянски ръкописа във формат TIFF. Макар и част от по-голямата дигитална библиотека на националното книгохранилище, колекцията е представителна, тъй като включва паметници от различни традиции и от 10–11 до 19 век, добавиха от СУ.
/ИПД