Социалната подкрепа към майките става все по-дефицитна в съвременното общество, коментира здравният психолог Мина Узаничева. БТА потърси Узаничева след инцидента в Несебър, при който загина осемгодишно дете. Трагедията провокира множество реакции в социалните мрежи.
Най-лесно е да търсиш вината у майката. Жените днес повече от всякога са подложени на натиск да бъдат перфектни във всичко и то без да разчитат на необходимата подкрепа и помощ от страна на близките си и обществото, коментира Узаничева. Според нея връзките между хората постепенно се разпадат и майките стават все по-самотни, отвикнали да търсят помощ и невярващи, че ще я получат в момент на нужда.
По отношение на децата всяка майка е готова и се стреми да даде най-доброто, на което е способна, че дори и това, което не ѝ е възможно, заяви Узаничева. В същото време общественото има съсипващи очаквания към майките, смята психологът.
Специалистът разказа за родителския бърнаут, който се изследва едва от девет години, за тревогите на майките, за медийните образи на "жената богиня" и за все още патриархалното ни общество, което не дава на жените това, което изисква от тях.
За безспорната роля на майките
Ролята на майката безспорно е най-отговорната в живота на една жена, тъй като е свързана със създаването, отглеждането и възпитанието на друг човек. Тази жена вече не живее само за себе си, а и за някой, който е зависим от нея, и осъзнаването на този факт само по себе си носи сериозна доза напрежение и би могло да е причина за преживяване на тежка криза, каза Мина Узаничева.
По думите ѝ от майката в най-голямата степен зависи израстването и съзряването не само във физически, но и в емоционален и социален план. Майката е в основата на превръщането му в пълноценна, здрава и стабилна личност. В този смисъл тази роля винаги е била изключително тежка, каза психологът.
"Често казват, че на майките днес им е лесно – те разполагат с всякакви удобства като автоматични перални, сушилни, пелени за еднократна употреба, съдомиялни, прахосмукачки-роботи и всевъзможни технологични изобретения, които улесняват работата им в отглеждането на децата и поддържането на домакинството. Ако нашите баби са сменяли тензухени пелени, прали са всичко на ръка, а не са далеч и времената, в които хората не са имали дори течаща вода в домовете си, то ние не можем да се оплачем от липса на удобства като домакини“, отбеляза Узаничева.
Според нея от съществено значение обаче е друго, което става все по-дефицитно в съвременното общество. Това е социалната подкрепа и непосредственият контакт с хора, на които можем да разчитаме. Все повече са майките, оставени сами да се справят с децата си, докато в сравнително недалечното минало беше норма, когато жена роди, да може да разчита на всичките си роднини за помощ в отглеждането на детето си, допълни Мина Узаничева.
Всички помним летата при баба и дядо, докато сега все повече хора казват, че „никой не е длъжен да ти гледа детето”, отбеляза психологът. Според Узаничева от една страна те са прави, но е редно да отчитаме, че човек е социално същество. Важна е нуждата на самото дете да общува със своите роднини, а и нуждата на тези роднини да прекарват време с него. Тези връзки между хората постепенно се разпадат и отделната личност се чувства все по-изоставена и безпомощна във водовъртежа на забързания си и пълен със задължения живот, допълни психологът.
По думите ѝ хората, в частност майките, са все по-самотни, по-изолирани от останалите, дори и от близките си, с все по-малко приятели, затворени между стените на домовете си, отвикнали да търсят помощ и невярващи, че ще я получат в момент на нужда.
Майката днес – „истинска богиня“ – между тренировките във фитнеса и заниманията с детето вундеркинд
Към майките днес има и допълнителни изисквания, освен просто да отгледат и възпитат децата си, отбеляза Мина Узаничева. Те са свързани с образите от телевизията и социалните мрежи на истински „богини”, които съумяват да гледат деца, докато обикалят салоните за красота, ходят на фитнес и пилатес, сервират на половинките си вечери като от изискан ресторант, а в същото време децата им се оказват истински "вундеркинди", говорещи по няколко езика, свирещи на пиано, снимащи се във филми и печелещи медали на спортни състезания, допълни психологът.
Според Узаничева тези образи са толкова широко разпространени, че като че ли се превръщат в норма, без да се отчита способността на медиите да изкривяват реалността. Жените като че ли повече от всякога са подложени на натиск да бъдат перфектни във всичко и то без да разчитат да необходимата подкрепа и помощ от страна на близките си и обществото. А това е невъзможно, заяви психологът.
"Смятам, че колкото по-скоро една майка проумее, че всички тези образи от медиите са нереални, изкривени и всъщност показват само част от истината, толкова по-лесно ще се освободи от съсипващите очаквания на обществото, ще започне да живее за себе си, за детето и семейството си и в този смисъл животът ѝ ще стане много по-приятен и лек", допълни тя.
За родителския бърнаут
Очакванията към майките са да бъдат перфектни във всичко – като се започне от грижите към децата и семейството, мине се през домакинските задължения и се стигне до външния им вид. Само че това не е възможно, коментира психологът.
"Специално по отношение на децата, дълбоко вярвам, че всяка майка е готова и се стреми да даде най-доброто, на което е способна, че дори и това, което не ѝ е възможно. Само че стремежът към съвършенството изисква много енергия и усилия, а когато видим, че резултатите не са съвсем съвършени, възможно е това да доведе до силно разочарование", допълни специалистът.
Според Узаничева, когато този стремеж се повтори многократно, съществува реален риск да се стигне до родителски бърнаут, особено ако в живота се появят и допълнителни проблеми и липсва социална подкрепа, адекватна на нуждите на съответния човек.
Родителският бърнаут се характеризира с изтощение от родителските задължения, невъзможност да бъдат полагани за детето грижите, които са полагани преди, непоносимост към родителската роля и дори емоционално дистанциране от детето, каза Узаничева. По думите ѝ това състояние е толкова тежко и болезнено за детето, колкото и за родителя, който страда от него. Ако при поява на бърнаут в професионален план можеш просто да напуснеш и да смениш заниманието си, това е невъзможно, когато бърнаут е настъпил по отношение на ролята ти на родител, допълни Узаничева.
Тя посочи, че за това състояние психолозите говорят сравнително отскоро. Самото явление се изследва от около девет години, но за това време са проведени достатъчно проучвания, за да стане ясно, че то се среща много по-често при майките, отколкото при бащите. Бърнаутът е всъщност защитна реакция. Той се проявява у хората, които са изключително силно ангажирани със своята роля на родители. Тя изисква от тях толкова много сили и енергия, че накрая, за да се съхранят емоционално, те просто се отдръпват вътрешно от тази роля, посочи психологът.
Според нея социалната подкрепа е изключително важна, за да не се стига да подобни състояния. Само че тя става все по-дефицитна „стока” в съвременното общество, заяви Мина Узаничева.
За страховете на майките и резултатите от тях – изнервени майки и изтощени деца
Майките изпитват напълно естествените страхове, че нещо по пътя може да се обърка. Те се засилват от информационния поток, който всеки ден ни залива с негативни новини, свързани с болести, нещастни случаи и проблеми около децата, каза Узаничева.
"Спомням си, когато самата аз бях бременна, попаднах на случай с дете, паднало през прозорец на висок етаж. До днес съм изключително бдителна с всички отворени прозорци", допълни тя.
Към страха за чисто физическото оцеляване на детето амбициозните родители добавят и усилието да създадат вундеркинд. В началото е състезанието с другите майки на детската площадка кое дете ще проходи и проговори първо, след това идва ред на рисунките в детската градина и научените стихотворения, в училището се мерят оценките, медалите от състезанията, а когато наследниците пораснат, започва и състезанието кое от тях се е реализирало най-успешно, отбеляза психологът.
По думите ѝ в крайна сметка налице са изнервени майки и изтощени деца, които на свой ред може да развият бърнаут към заниманията си още в ученическа възраст.
"Спомням си как един много популярен български барабанист преди време ми разказа, че се е нагледал на деца-музиканти, които от първи клас ходят по всякакви конкурси, а в очите им се чете безкрайна апатия към музиката и свиренето. Всяко пренавиване на пружината е опасно – както за майката, така и за детето", допълни Узаничева.
Тя припомни една притча от филма „Малкият Буда” на Бернардо Бертолучи: ако струната е прекалено изпъната, ще се скъса, ако е твърде отпусната, няма да свири. "Средният път" е единственият, който дава добри резултати. Нужен е баланс, заяви психологът.
Защо обществото търси винаги вината у майката
При допусната грешка, свързана с дете, най-лесно е да потърсиш вината у майката, каза Мина Узаничева за случая, при който загина осемгодишно дете в Несебър.
В конкретния случай самата майка е била с детето си при фаталния инцидент, така че автоматично голяма част от обществото прехвърля на нея отговорността, въпреки че отговорност всъщност носят хората и институциите, които е трябвало да осигурят безопасност на съоръжението, отбеляза психологът. Тя посочи, че не вижда вина у майка, качила се с детето си на законно функциониращ атракцион, който е позволен за използване от деца на неговата възраст. "Не знам дали ви направи впечатление, че в случая с 8-годишното дете, което загина в Несебър, много хора се нахвърлиха върху майката, но коментари за ролята на бащата в случая като че ли нямаше или, ако е имало, са били много малко. Това още веднъж доказва, макар и индиректно, огромната роля на майката дори според обществените схващания, в отглеждането, възпитанието и дори опазването на живота на едно дете", коментира Мина Узаничева.
Специалистът смята, че обвиненията срещу майката са още едно от проявленията на високите очаквания спрямо майките, които едно патриархално общество предявява, заяви Узаничева. По думите ѝ очаквания не се наблюдават в същата степен във връзка с бащите. В нашето общество, въпреки всички усилия за установяване на женски права, жената продължава да е в подчинено положение спрямо мъжа. Към нея има огромни изисквания, които не отговарят на това, което би могла да очаква да получи, отговаряйки на тези изисквания, допълни психологът.
Тя отбеляза, че жените продължават да са с по-ниско заплащане спрямо мъжете и да заемат длъжности, които са по-ниско в професионалната йерархия.
Как се излиза от обществената присъда по различни теми към майките
Според Узаничева в тежки моменти около майчинството е важно да се отдръпнеш от това, което "биха казали или казват хората". Това е свързано с чисто психологическа и емоционална настройка, която няма как да бъде постигната от някой друг, освен от съответната личност, всеки – сам за себе си, допълни психологът.
Една жена, която е силно зависима от общественото мнение, няма как да не се влияе от него и съответно – от обществената присъда спрямо себе си. Дори когато такава присъда не е обявена гласно, тя пак би гледала на себе си през призмата на това, което биха казали хората за нея. Тя сама би издала присъда за себе си, която произтича от самооценката ѝ, съотнесена към това, което смята, че обществото очаква от нея, каза специалистът.
И допълни, че е ежедневие да чуваме жени, които се самообвиняват, че не са достатъчно красиви, слаби, добри домакини и майки, че не са дали достатъчно на децата си, сравнявайки се с други майки.
Според нея, за да излезеш от това влияние, от съществено значение е как самият ти гледаш на себе си и какво виждаш, заставайки пред огледалото (в метафоричен смисъл). Ако жената е достатъчно самоуверена, ако има трезва и точна преценка и за самата себе си, и за заобикалящия я свят, ако обича себе си и умее да си прощава малките грешки, които всеки човек прави, то тя не би се влияла от общественото мнение или присъда. Но малко жени са го постигнали, отбеляза Узаничева.
По думите ѝ при повечето се наблюдава свръхкритичност, която произтича още от детството – от прекомерно големи изисквания, вечно недоволство от страна на родители и учители, и съзнание, че сме длъжни да се доказваме, за да получим признание, да се почувстваме обичани и ценени.
"Спомням си едно показателно според мен лично наблюдение на руската психоложка и треньор по личностно развитие Лариса Ренар. Тя казва, че момчетата трябва да се отглеждат със съзнанието, че са длъжни да имат постижения, а момичетата – просто да се обичат. Но в Русия, както и в България, май най-често е обратното. Резултатът от такъв начин на възпитание е голямо количество доволни от себе си, макар и недотам успешни в работата си мъже, очакващи да бъдат обгрижвани до края на живота си просто защото съществуват, и неуверени в личната си стойност жени, готови да се раздават докрай и в професията, и в личния си живот, за да получат признание и любов", посочи психологът.
Принципите на здравословното родителство
На първо място е любовта. За да бъде един човек емоционално стабилен, е важно да бъде отгледан с убеждението, че е обичан безусловно и независимо от всичко останало. Отгледан с любов, той развива любов към себе си и към заобикалящия свят, обръщайки се към него с позитивни очаквания и оптимизъм, вместо с идеята, че „хората са лоши, а светът е пълен със заплахи”, каза Узаничева в отговор на въпрос какви са принципите на здравословното родителство.
"Лично аз не харесвам принципа на моркова и тоягата. Грешките на детето трябва да се посочват, но то трябва и да знае, че дори когато прави грешка, е обичано от своите родители. Това е единственият начин да формира точна самооценка, да израсне като уверен в себе си човек и да развие способност да се чувства удовлетворен“, допълни психологът.
По думите на Мина Узаничева историята познава много случаи на хора, развили свръхамбиция като следствие от проблеми в отношенията с родителите си. Такива хора могат да постигнат огромни успехи в работата си и в социален и финансов план, но те няма как да бъдат щастливи, освен ако не отработят своите травми с помощна на специалист. Здравите емоции се градят единствено в условията на спокойствие, безусловна обич и подкрепа, допълни психологът.
"Що се отнася до самите родители, те могат да се съхранят, ако не изискват твърде много от себе си. Перфекционизмът е белег на неувереност. Човек трябва да обича себе си и да се научи да си прощава", каза Узаничева.
Тя посочи, че често дава съвети на майки, които се стремят към съвършенство, да успокоят топката. Децата могат да растат здрави и щастливи дори в домове, в които прах се бърше веднъж седмично, вместо всеки ден, а прозорците не блестят от чистота, но винаги ще усещат умората на своите родители, тяхната отчужденост, нервността и напрежението им, които ще ги карат на свой ред да се чувстват тревожни и притеснени, допълни психологът.
Затова си давайте почивка, позволявайте си да живеете заради себе си, а не заради другите, и отделяйте време за себе си, дори и това да са 20 минути, в които спокойно да изпиете кафето си, посъветва тя.
За онлайн групите и форумите
Форумите и онлайн групите много често заместват реалното общуване с близки хора. При липса на адекватна социална подкрепя и подходящо обкръжение, хората често търсят подкрепа от непознати във виртуалното пространство. Това се преодолява с повече контакти с реални хора и готовност да споделяме с тях проблемите си, коментира Мина Узаничева склонността на майките да прекарват много от времето си във форуми, свързани с отглеждането на деца.
Не съм привърженичка на идеята, че проблемите задължително трябва да се премълчават. Да, не е добре да заливаме останалите с негативизъм и да ги товарим твърде много с черните си мисли, но когато имаме нужда от помощ, най-естественото, което можем да направим, е да помолим за помощ, дори и тя да се състои само в изслушване и съчувствие, допълни психологът.
"Ако сме готови да споделяме, и в същото време – да изслушваме и другите около себе си, ще можем да разчитаме и на тяхната помощ. Често казват, че ако бебето не заплаче, майката няма да го нахрани. Същото е и с майките. Ако те сами не помолят за помощ и не признаят слабостта си, останалите няма как да се досетят от какво имат нужда, за да им го дадат", каза Мина Узаничева.
И нека не забравяме, че никой не е идеален, включително самите ние. Приемем ли, че сме нормални хора, както всички останали, животът автоматично става далеч по-лек и хубав, напомни психологът.
Мина Узаничева разказа за упражнение, създадено от психолога Мартин Селигман. Всяка вечер записвайте в своеобразен "дневник" по три позитивни събития от деня – неща, които са ви доставили удоволствие, дори и това да е изяден сладолед или приятна среща със съседка. Записвайте и причината да ви се случат тези приятни неща. Например: "Днес изпих спокойно кафето си. Каква е причината? Имам добър съпруг, който взе детето за 20 минути, за да изпия кафето си". Това упражнение променя светогледа, допълни психологът.
Мина Узаничева е магистър-психолог. Завършила е специалност „Психология на здравето” в СУ „Св. Кл. Охридски”. В нейните професионални интереси попадат проблемите на майчинството, родителския бърнаут, тревожността, отношенията между половете, домашното насилие, отношенията насилник-жертва, личностното развитие и др.