Основният проблем пред системата за закрила на детето не е недостигът на приемни семейства, а големият брой деца, които изобщо се разделят със своите биологични семейства. Това каза социалният работник в Областния екип по приемна грижа – Пловдив, Анелия Стояновска, по време на дискусията „Приеми ме“ в Националния пресклуб на БТА в Пловдив. Според нея усилията трябва да бъдат насочени към предотвратяване на изоставянето, а не единствено към увеличаване на броя на приемните родители.
Стояновска, която работи в сферата на приемната грижа от година и половина, посочи, че в област Пловдив има около 70 приемни семейства, което според нея не е нисък брой. По-важният въпрос е защо стотици деца живеят извън своите семейства – както в приемна грижа, така и в центрове за настаняване от семеен тип.
По думите ѝ в практиката си най-често се среща със случаи на многодетни майки, които изоставят поредно дете. Според Стояновска това показва необходимостта от цялостна промяна в социалната политика и от по-голяма отговорност от страна на биологичните родители. Тя отбеляза, че в редица държави родителите участват финансово в издръжката на децата си дори след извеждането им от семейството.
Социалният работник обърна внимание и на трудностите след навършване на пълнолетие. По думите ѝ едно от най-големите предизвикателства е какъв път очаква младите хора, когато навършат 18 години и напуснат системата за закрила. Стояновска посочи, че много от тях се връщат в средата, от която са били изведени, и често повтарят същия модел на живот.
Тя отбеляза, че малка част от младите хора успяват да продължат образованието си, да изградят самостоятелен живот и да създадат собствено семейство, но това е изключително трудно без достатъчна финансова и социална подкрепа.