„Слабо върви кампанията за доброволно кръводаряване. Много малко хора даряват безвъзмездно. Над 99% от кръводаряването в областта е роднинско, при което близки даряват за нуждаещите се. От 1000 дарители от началото на годината в Кръвния център само 27 са го направили безвъзмездно. Останаха още два дни от кампанията, но не пречи който когато реши да дойде и да дари“. Това каза за БТА д-р Юлияна Димитрова, която е началник на отделението по трансфузионна хематология към МБАЛ Добрич.
Доброволците могат да посетят Кръвния център към МБАЛ-Добрич до 16 юни между 8:00 и 12:00 ч., където след преглед и попълване на декларация за здравословно състояние могат да дарят кръв.
„Нашата цел е да създадем по-позитивна нагласа спрямо кръводаряването, да популяризираме този акт на доброта, за да сме по-здрави и по-човечни. Кръвните центрове и кръвните банки са част от националната сигурност на страната. Добрият пример за младите трябва да идва от семейството“, допълни д-р Димитрова.
Кампанията е по повод Световния ден на доброволния кръводарител – 14 юни. Мотото през 2023 г. е „Дарете кръв, дарете плазма, споделяйте живота, споделяйте често“. Кръводаряването е висш хуманен жест, който има ползи не само за реципиентите, но и за дарителите. Редовното кръводаряване води до намаляване на риска от инфаркти и подобрява психическото благосъстояние. На всеки дарител съгласно българското законодателство се полагат два дни отпуск, а кръвта се изследва за хепатит B и C и СПИН безплатно, каза още тя.
През 2005 г. Световната здравна организация обявява (СЗО) 14 юни за Световен ден на доброволния кръводарител и има за цел да насочи вниманието на обществото към доброволното и безвъзмездно кръводаряване.
Кръводарителите в Добрич са 22 души на 1000, а в България са 24 на 1000 души, което ни поставя на едно от последните места в Европа. За попълване на необходимите количества са нужни поне 60 души на 1000. Всеки ден над 600 души се нуждаят от кръвопреливане. По-голяма част от даряващите са роднини на нуждаещите се или са такива, които го правят срещу заплащане. В тези случаи кръводаряването е по принуда и по спешност, което крие опасности. Когато човек е притиснат от обстоятелствата, той е склонен да скрие своите противопоказания. Именно заради това СЗО обявява като безопасно единствено доброволното кръводаряване. Защото възможността да дариш кръв означава, че си здрав, допълни още д-р Димитрова.
Кръводаряването не вреди. Човешкият организъм разполага с естествени регулаторни механизми, които могат да компенсират дареното количество кръв (до 450 милилитра).