Археологическите разкопки са ръководени от д-р Лорен Кароза от Института по екология и околна среда към Френския национален център за научни изследвания (CNRS – Institut écologie et environnement (INEE) и д-р Кристиан Мичу от Историко-археологическия музей към Института за екомузейни изследвания в Тулча „Гаврил Симион“ (Institutul de Cercetări Eco-Muzeale „Gavrilă Simion” – Tulcea (ICEM). Екипът, проучващ обекта, включва още д-р Лоранс Манолакакис (CNRS – Trajectoires (UMR 8215) – обработка на кремъчния материал; д-р Албане Буренс (CNRS – Institut écologie et environnement (INEE) – обработка на керамиката; д-р Флориан Михаил (Institutul de Cercetări Eco-Muzeale „Gavrilă Simion” – Tulcea (ICEM) – обработка на костния материал.
Проучванията са част от мисията „Археология на Дунавската делта“, започнала през 2010 г. с основна цел изясняване на взаимодействието между праисторическите общества и промените в околната среда, настъпили през средния холоцен по Долния Дунав и Черноморското крайбрежие. Проектът е интердисциплинарен и обединява повече от 40 изследователи от различни националности.
Обектът при „Бая – Головица“ представлява открито селище, датиращо от ранните фази на култура Хаманджия. Културата е регистрирана и проучена за пръв път при едноименното село (дн. Бая) от Димитру Берчи през 1953 г. По старото име на селото – Хаманджия е наречена и най-ранната известна към момента археологическа култура в цяла Добруджа, обхващаща времето от втората половина на новокаменната епоха до средата на каменно-медната епоха.