Спомен за "Огън Ефрем" – 155 години от рождението на войводата Ефрем Чучков

На 155-годишнината от рождението на войводата Ефрем Чучков неговият правнук Явор Чучков призовава за възстановяване на паметта за една от ключовите исторически фигури и близък съратник на Гоце Делчев. Винаги съм се интересувал, още от съвсем малък, от дейността му, защото той е фигура от национално значение, разказа за БТА потомъкът на революционера.
Ефрем Чучков е роден на 21 ноември 1870 г.. Той бил един от ръководителите на ВМОРО/ВМРО до смъртта си през 1923 година. Съвременниците го определят като „апостол на освободителните борби“ и „дясната ръка на Гоце Делчев“, „практикът на организацията“, пишат, че е запазил името си неопетнено. Османците го описват като най-издирвания комита, наричат го „Огън Ефрем“. Повел е през 1898 г. първата чета на Четническия институт на ВМОРО, практически създаден от Гоце Делчев и Чучков.
„Почти целият му живот е бил в нелегалност. Отказвал е политически позиции и никога не се е забърквал в политически партизански войни, и, както отбелязват и съвременниците му, запази името си неопетнено“, подчертава Явор Чучков.
През последните години той се опитва да получи съдействие от институциите за запазване на паметта и отдаване на почит към  войводата – включително изграждане на бюст-паметник и връщане на името му в зарята-проверка. „От институциите получавам само любезни писма, но реални действия липсват“, казва Явор Чучков.
Дясната ръка на Гоце Делчев
Ефрем Чучков е бил човекът, на когото Гоце Делчев имал безрезервно доверие, разказва Явор Чучков. Родителите ми пазеха кореспонденцията му с Гоце Делчев, част от писмата са шифровани, спомня си той. По неговия разказ има и едно писмо, в което Гоце Делчев се сърди, че Ефрем Чучков не му е писал цяла седмица. 
Активна революционна дейност
Като началник на Скопския революционен окръг и войвода в различни райони, Чучков води десетки битки. Офицерът от турското военно разузнаване Галиб Вардар го описва като „най-издирвания български комита“, турските разузнавателни служби го наричат „Огън Ефрем“. „Понякога цели подразделения на армията са обкръжавали градове и села само за да заловят него и четата му“, обяснява Явор Чучков.
След 1908 г., когато младотурците обещават реформи и права на населението, част от дейците им се доверяват. Но не и Ефрем Чучков. „Той нарича тези обещания фарс и измама. Той убеждава четите да не си предават оръжието – и се оказва прав, защото след по-малко от година репресиите се възобновяват“, казва неговият потомък.
Човекът, който забелязва способностите на Тодор Александров
Според разказа на Явор Чучков, именно неговият прадядо първи отличава качествата на бъдещия лидер на ВМРО: „Ефрем Чучков е обсъждал с Даме Груев колко способен е Александров още през 1905 г. Той го лансира, защото вижда в него бъдещ дипломат на организацията.“
През 1911 г. Чучков се отказва от мястото си в Централния комитет на организацията в полза на Тодор Александров. Отказва и  предложението да стане задграничен представител в София, като това място заема Яворов.
През 1912 г., по време на Балканската война, освобождава Кочани и родния си Щип. Когато вижда, че сръбската армия приближава, изпраща фалшиво писмено уведомление до тях, че в Щип е влязла редовна българска войска. Няма български печат, нагорещява сребърна монета, притиска я върху подписа си и става подобие на печат. 
За да създаде впечатление за голямо българско военно присъствие, Чучков изпраща хора до България, които му носят 300 войнишки шинела. „Сръбските генерали, гледайки през биноклите, виждат униформи и не посмяват да влязат“, добавя Явор Чучков. По-късно дейци на организацията пишат, че благодарение на Чучков  Щип остава цяла година български, обяснява потомъкът му. 
Странял е от политическите интриги
Трябва да се има предвид, че Ефрем Чучков е странял последователно от всякаква политика, от политическите боричкания в България, разказва Явор Чучков. В периода след Първата световна война, когато Тодор Александров и Ефрем Чучков ръководят възстановяването на организацията, министърът на вътрешните работи Александър Димитров предлага на Чучков пост в държавната комисия за бежанците в София, но той отказва и продължава нелегалната борба. 
Той действа и последователно във всички периоди като координатор, организатор и инструктор на четите, които преминават от България в Македония. Главният разпределителен център е бил Кюстендил. Затова, преди да умре, Чучков иска да бъде погребан именно в Кюстендил, където е бил председател на комитета за подпомагане на бежанците. 
Живот в нелегалност 
„Почти целият му живот е преминал в нелегалност. Държал на честността – в писмата с Гоце Делчев се вижда как следи много бдително за злоупотреби, пестял е всяка стотинка", подчертава внукът. Уличавал е някои войводи и затова си е спечелил доста врагове. Рани, лишения, несгоди – така обобщава живота на прадядо си. През 1922 г. само за една година води седем тежки сражения със сръбски части. 
Според внука му не умира в сражение, а в болницата на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 г.
Забравен герой 
През 90-те години името му изчезва от тържествената заря-проверка. „Родителите ми писаха до Народното събрание. Получиха любезен отговор, но нищо конкретно“, спомня си Явор Чучков.
Преди две години група военни историци публикува възвание за отдаване на дължимата национална почит към героя Ефрем Чучков. То е подкрепено от учени от БАН, Съюза на българските писатели и обществени организации. 
Във възванието се призовава за изграждане на бюст-паметник на Ефрем Чучков в Борисовата градина, който да се постави до бюст-паметника на Гоце Делчев, отново да се споменава името му при заря-проверка, както е било преди години, в учебниците да се включи информация за него, както и да се организират медийни и информационни инициативи за популяризиране на делото му. 
Институционален напредък засега няма. Явор Чучков получава отговори на писмата си до институциите, че той самият трябва да осигури финансирането и проекта на паметника, както и необходимите документи. Това не е по силите ми, казва той.
Заветът на един войвода
Неопетнено име, запазване на българщината, както и на богатството на българския език - този завет оставя на поколенията Ефрем Чучков, казва внукът му. Трябва да бъде използвана съкровищницата, която представляват диалектите, включително групата македонски диалекти, а не това, което става днес – превръщането на българския в англобългарски, защото страната ни черпи от англоамериканската лексика, а не от българските диалекти, отбелязва Явор Чучков. Особено ценно за него е, че Ефрем Чучков запазва името си неопетнено, остава встрани от политически битки и интриги, отдаден на каузата, в която е вярвал.