В България все още не успяваме да изградим щит срещу дезинформацията, смята Тодор Галев, директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Липсва координирана държавна политика за това, коментира той пред БТА. По думите му инициативите са на ниво гражданско общество, медии и частен бизнес.
Галев участва в международната конференция „Правоприлагане в цифровото управление: Платформи, дезинформация и демократична устойчивост“. Събитието беше организирано от ЦИД и в него се включиха експерти от други държави, сред които Румъния.
Галев коментира, че до голяма степен балканските държави имат общи проблемите по отношение на дезинформацията. Наративите в дезинформационните кампании и в двете държави са много идентични, обясни той и даде пример с еврозоната и Шенген. По думите му може да има промяна, за да се отговори на националната идентичност при възприемането на темите. Разликите са по-скоро технически. В Румъния, например, основните канали от социалните мрежи са Тик-ток и Фейсбук. При нас на първо място все още остава Фейсбук, но в последните две години наблюдаваме много силно развитие на други канали, например Ютуб. В България наблюдаваме силно присъствие на китайските медии от края на 2023 г., в Румъния това не е толкова ясно изразено. Галев обясни, че каналът Телеграм е безконтролен, в него няма официални медии или институции.
Като положителен пример Галев посочи, че в северната ни съседка е имало кампания за обучение на учители, за това как те могат да преподават темата във всички предмети. По думите на експерта това е важно, защото учениците боравят с информация през интернет.