Зарков разясни своето становище за референдума, което е представил като правен секретар. В България и нейната Конституция се постановява, че международните договори са над националното законодателство и под основния закон. Не може да се провежда референдум по въпрос, вече уреден в ратифициран международен договор, припомни той.
Спорът се поражда по темата дали в Лисабонския договор се съдържа датата за сигурното задължение на държавите членки, които са го приели, и по този въпрос се е произнесъл нашия КС, който с решение от 2024 г. отговаря на въпроса може ли България да реши до определена дата да не въвежда еврото, обясни Зарков.
По думите му КС постановява, че България със задълженията, които е поела по международния договор, не може едностранно да определя датата, на която ще въведе еврото. Това, което България може да направи, е да определи кога може да задейства процедурата за реализиране на този ангажимент. Тази процедура се задейства по два начина – с молба да се влезе в т.нар. чакаля, което вече беше направено преди няколко години, второ - с поискване на конвергентен доклад, което беше направено преди няколко месеца. Затова референдум по този въпрос не би могло конституционно да бъде проведен в България, заяви Зарков и посочи, че като секретар на правните въпроси е дал това свое становище на президента.
Президентът реши да направи ход, очевидно има своите основания за това, юридически този ход няма да доведе до нищо, тоест референдум няма да бъде насрочен, остават само политическите последици от него, отбеляза Зарков.