Според проучване на Изследователски център "Тренд" негативното отношение към политиката при 36 процента от младите хора идва от семейството

Негативното отношение към политиката при 36 процента от анкетираните млади хора идва от семейството. Много трудно обществото, медиите и институциите ще променят нещо, което е попито в домашната среда. Това посочи за БТА Калина Захариева, председател на Сдружение "Мрежа за развитие на личността и талантите", а данните са от актуално проучване на Изследователски център "Тренд". В анкетата, проведена през месец май тази година, са се включили 800 респондента във възрастовата група от 15 до 29 години. 
Данните бяха изнесени днес пред група от млади хора, които се включиха в Регионален форум по проект "Младите могат" в пловдивския хотел "Йегерхоф". Проектът се реализира от Сдружение "Мрежа за развитие на личността и талантите" с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Национална програма за младежта (2021–2025).
"Целта е дългосрочна и тя е да превърнем младежкото овластяване, което е непознато понятие за младите хора в България, в усещане и в достъп до участието в обществения, политическия и гражданския живот. Оказва се, че това, което държавата и европейските институции са си поставили като цел, младите хора в България не го познават", коментира пред БТА Калина Захариева. По нейни думи младите хора не познават толкова добре гражданските и трудовите си права, което показва, че има пропуски в сектор "Гражданско образование".
"Например 64 процента от младите хора не виждат как могат да се включат в местната власт, а това е първото стъпало. За да влязат в партийния и управленския живот, на първо място трябва да мотивираме младите хора да отидат да гласуват. Да участват в обществени акции и да организират такива", каза още Захариева и допълни, че според проучването на "Тренд" над 50 процента от респондентите са посочили, че упражняват правото си на глас. 
В същото време обаче имаме и добри новини - "Младите хора искат да участват. Смятат, че млад човек може да бъде политически лидер, но имат своите условия, които са главно две - на първо място да видят своята кауза и каузата, която да припознаят и на второ място искат ясни резултати. Това е сигнал, че действащите политици и хората на управленската сцена не са им дали техните каузи, което е много сериозна заявка за това, че те трябва да преосмислят политиките и приоритетите си", каза още председателят на Сдружение "Мрежа за развитие на личността и талантите".
Тя посочи още, че добрият пример на младите хора в България трябва да намира повече място в българските медии и в българското общество. "Един от изненадващите резултати за анализатори и социолози е, че младите хора в България не вярват толкова много на медиите. Те вярват на родителите и семейството си. Не чуват анализаторите и не вярват на медиите. Средната оценка, която пишат на медиите е под "Добър 4". Много ми се иска това да показва високо ниво на медийна грамотност, но не го вярвам на 100 процента", посочи Калина Захариева. Тя беше категорична, че добрият пример, който някои от активните млади граждани показват, няма как да бъде видян, ако не му бъде дадена трибуна.