Според проучване на "Мяра" 16,5% от анкетираните споделят убеждението, че изборите през есента са били свободни и честни, 63,2% са на обратното мнение

Убеждението, че изборите у нас на 27 октомври 2024 г. са били свободни и честни, се споделя от 16,5%, срещу 63,2%, които са на обратното мнение. Останалите се колебаят, показва изследване на социологическата агенция "Мяра". Единствената група, която вижда изборите като по-скоро свободни и честни, очаквано се оказват симпатизантите на победилата партия ГЕРБ, коментират анализаторите. Данните не са неочаквани, но са действително негативни на фона на цялостната изследователска практика у нас, добавят от агенцията.
Данните са от независимата изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 6 и 14 март 2025 г. сред 808 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.
Доверието в изборите е исторически ниско, българите предпочитат машинен вот, Централната избирателна комисия (ЦИК) събира негативизъм на фона на изборния скандал, не толкова негативни са нагласите към Конституционния съд, показват изводите са от национално представително изследване от независимата ежемесечна изследователска програма „лице в лице“ на агенция „Мяра“. Теренът на изследването в голяма степен съвпадна със скандалите около новото броене на гласовете от изборите, уточняват анализаторите.
Отношението към ЦИК е негативно при 52,3% от пълнолетните българи и позитивно при 19,9%. Останалите се колебаят. Отношението към Конституционния съд пък включва 37,2% негативни нагласи, 30,2% позитивни и 32,6% колебание. Така отношението към ЦИК се оказва осезаемо негативно. Това е всъщност честа ситуация в нагласите към български институции, но ясно личи, че ЦИК е с много по-ниско одобрение от КС. Отношението към КС пък е на практика поделено на три между „да“, „не“ и „не знам“ – което в българския контекст е или позитивно свидетелство, или знак за сравнително ниска запознатост, посочват от "Мяра".
От агенцията отбелязват, че машините се оказват по-скоро предпочитаното средство за гласуване. При опции „само хартия“, „само машини“ или „и двете“, пълнолетните българи отговарят, както следва: 17,3% избират само хартия, 36,9% – само машини, а 30,1% – и двете. Определяща се оказва възрастта, а не толкова партийните предпочитания. По-младите и икономически активни искат машините. Дори и да са привърженици на ГЕРБ или ДПС-НН, например – партии, от които традиционно се очакват критики към машинния вот. Така БСП и ДПС-ДПС (АПС) остават рязко различаващи се на общия фон електорати – заради по-високия възрастов състав, там личи и повече желание за хартия. Навсякъде другаде изпъкват машините или има сходни дялове с опцията „и двете“. 
Експериментално беше зададен изследователски въпрос от типа „ако трябва да изберете само едно от двете“. Резултатите са следните: 52,5% избират машини, 22,8% – хартия. Останалите се колебаят. По този показател като че ли двете формации, произлезли от ДПС, остават единствени на общия фон – със симпатизанти, които в по-ясна степен биха избрали хартия. Особено ясно това важи за формацията на Ахмед Доган, добавят от "Мяра".