В рамките на събитието бяха представени книгите „Либийският случай: всички дипломатически средства“, „Носорог в банята и още истории от ръчния багаж“ и „Заедност на религиите и общностите в България: измерения на публичност и дипломация с универсална приложимост“.
Кметът на Видин д-р Цветан Ценков подчерта значението на изданието „Либийският случай“. Той припомни, че по времето на събитията е бил в Либия и определи случая с българските медици като „изключително тежък за България“. По думите му, благодарение на много дипломатически ходове кризата е била разрешена, макар и с цената на здравето на медиците. Ценков отбеляза още, че подобни срещи и книги са важни за съхраняването на историческата памет.
Директорът на Дипломатическия институт Таня Михайлова каза, че „Либийският случай“ е резултат от дългогодишни усилия на института и има за цел да припомни на по-младите поколения един от важните епизоди в съвременната история на България. Тя отбеляза, че случаят е направил България видима и различима и е показал способността на държавата да се грижи за своите граждани. Михайлова обърна внимание и на изданието „Заедност на религиите и общностите в България“, предназначено за чуждестранна аудитория, като подчерта, че Видин е сред символите на религиозната толерантност в страната.
Журналистът Георги Милков, който е родом от Видин, говори за значението на града като място на съжителство между различни религиозни общности. Той определи възстановената видинска синагога, в която се провежда срещата, като символично място, съхранило паметта и духовността на поколения хора, и подчерта, че близостта на православни храмове, митрополията и джамията на Осман Пазвантоглу превръща Видин в естествен пример за съжителство между различни религии и култури.
Милков разказа и за историята на кораба „Пенчо“, включена в книгата „Заедност на религиите и общностите в България: измерения на публичност и дипломация с универсална приложимост““. По думите му плавателният съд е превозвал около 500 евреи от Централна Европа, които са бягали от преследванията по време на Втората световна война. Корабът, наречен „Пенчо“ по прякора на софийски евреин, е пътувал по Дунав като своеобразен „Ноев ковчег“, събрал съдбите на хора, опитващи се да се спасят от изтребление.
Милков припомни, че корабът е бил задържан в района на „Железни врата“, а след пристигането си във Видин пътниците вече са били без валидни документи. Въпреки трудностите и присъствието на окупационни власти по поречието на Дунав, местни хора са помагали на бежанците с храна и вода. „Това не е някакъв героизъм, а ежедневна човещина“, каза Милков, като подчерта, че именно солидарността на обикновените хора е помогнала за спасяването на десетки човешки животи. Той подчерта и ролята на Българската православна църква в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.
По отношение на книгата „Либийският случай“ Милков отбеляза, че изданието съдържа разсекретени архиви на Министерството на външните работи и представя един от най-тежките дипломатически казуси за България в периода 1999 – 2007 година. Според него случаят е показал, че българите могат да постигат значими резултати, когато действат обединено в защита на национална кауза.
На срещата присъстваха Видинският митрополит Пахомий, районният мюфтия на Видин, Враца и Монтана Неджати Али, заместник-кметът на Видин Борислава Борисова, ученици и граждани.