Със заупокойна молитва в Девическия манастир „Въведение Богородично“ в Казанлък започнаха честванията по случай 148-ата годишнина от освобождението на града и от боевете при Шипка – Шейново. Присъстваха кметът на общината Галина Стоянова, зам.-кметът Сребра Касева, зам.-командирът по логистично осигуряване на 61 Стрямска механизирана бригада полк. Тодор Манчев, общински съветници, директори на културни институти, ученици, граждани.
Събитията отпреди 148 години припомни директорът на местния Исторически музей „Искра“ д-р Момчил Маринов. Дворът на това свято място, в което се намираме, е осеян с паметници, посочи той и отбеляза, че районът на Казанлък е сред местата в страната, където има най-много паметни знаци. Историкът напомни за името на ген. Данаил Николаев, наричан „патриарха на българската войска“. В нашия край, осеян с могили, има и една не толкова известна, наречена Донкова могила – там на този ден през 1877 година едно младо момче от Бесарабия, наричано Дончо, е тежко ранено. Това е Данаил Николаев, който е един от знайните герои на Освобождението, разказа д-р Маринов и допълни, че много повече са незнайните, чиито величие е същото.
Директорът посочи, че на днешния ден всяка година честваме второто и окончателно освобождение на Казанлък, само четири дни след освобождението на София. Първото освобождение на града е още на 17 юли 1877 година и това са важни дати в хода на Руско-турската война от 1877-1878 година. Само няколко дни след 17 юли нашите предци виждат горящата розова долина и Казанлък е в пламъци, а от 21 август започва и прочутата Шипченска епопея, чиито епилог са освобождението на Казанлък и боевете при Шипка – Шейново, които ще бъдат почетени утре.
По думите на д-р Маринов Девическият манастир в Казанлък също има ключова роля в историята на Руско-турската освободителна война. След падането на Стара Загора на 19 юли 1877 година многолюден бежански поток се отправя към Балкана, а когато минават през Казанлък, част от хората се подслоняват в манастира. Войските на Сюлейман паша, преследващи бегълците, се настаняват в манастирския двор, като преди това избиват приютилите се там около 340 ранени и болни жени, деца и старци. Временно църквата е превърната в затвор, в който пленените български и руски войници са оковани, измъчвани и избивани. Всички дарения, пристигнали от Русия и другаде, са плячкосани, а стенописите в олтара и иконите са осквернени. При бягството си турците правят опит да опожарят храма.
Само седмици след тези значими събития Казанлък бележи забележителен подем, каза още историкът, който напомни имената на хората, положили темелите на града. Д-р Момчил Маринов напомни и факта, че именно в Казанлък са и първите, макар и неуспешни, преговори за примирие между Русия и Османската империя. Той призова да бъдем признателни, благодарни и да помним и почитаме знайните и незнайни герои.
Честването завърши с минута мълчание в памет на загиналите за свободата и с поднасяне на венци и цветя пред паметника в двора на манастира.
Утре (9 януари) в село Шейново ще се състои поклонение и поднасяне на цветя пред Паметника на победата, а в Шипка цветя ще бъдат поднесени пред паметника на Христо Патрев, както и пред паметника на опълченците. Заупокойна молитва ще бъде отслужена в храм-паметника „Св. Рождество Христово“.