Баба Дана е родена на 31 януари 1924 г. в село Горна Златица, община Антоново. Тук изживява детство си, среща своя любим, създава семейство. Със съпруга си отглеждат и възпитават две деца, помагат им според възможностите си, радват се на внуци.
Изживяла е живота си пълноценно и скромно, с уважение към ближния. Животът ѝ е изпълнен с много труд, с радостни мигове, но и с много тъга – погребва съпруг, син и внук, разказа внучката ѝ Диана Петрова.
Въпреки трудностите и несгодите, с които се сблъска през своите 100 години, баба Дана запазва своята човечност и достойнство.
Днес столетницата живее в търговищкото село Алваново и всеки ден се пита с какво е заслужила този дар – това дълголетие, което, за съжаление, в последно време, тя “смята за проклятие”. Защото с годините жената чува все по-тежко, но наскоро я предават и очите ѝ. Допреди две години е четяла дори без очила.
Баба Дана живее сама, сама си готви, била е готвачка. Нейните гозби са признати от жителите на родното ѝ село и в Алваново. Предпочита постни храни, любими са ѝ пържените кюфтета и сладкото. Пийва си и мента, каза внучката ѝ. Най-големият ѝ проблем е придвижването – в дома си ходи с проходилка, пазаруват ѝ близките.
“Честита 100-годишнина, скъпа бабо Данче! Бъди здрава и нека спокойствието да съпътства твоите дни” – пожелават близките ѝ.
В Търговищка област живеят още няколко столетници: Ибрям Салиев от търговищкото село Макариополско, Неделя Милева от поповското село Марчино, които и днес се радват на грижите на семействата си.