Стогодишнината от създаването на Висшия адвокатски съвет и независимата адвокатура ще бъде отбелязана в зала "България" в София

Стогодишнината от създаването на Висшия адвокатски съвет и началото на независимата и самоуправляваща се адвокатура ще бъде отбелязана тази вечер в зала „България“ в столицата, съобщиха от съвета. 
Сред поканените са президентът на България, председателят на Народното събрание, министър-председателят, вицепрезидентът, патриархът на Българската православна църква, председателят и съдиите от Конституционния съд,  заместник-председателите на Народното събрание, председателите на парламентарни групи, заместник министър-председателите и министрите, председателите на постоянни комисии в Народното събрание, народни представители, председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и Висшия съдебен съвет и други представители на законодателната, изпълнителната и съдебната власти. 
От Висшия адвокатски съвет посочват, че Законът за адвокатите, приет през 1925 г., е ключов момент в историята на българската адвокатура, тъй като за първи път се въвеждат принципите на самоуправление и самоконтрол на адвокатската професия в България. 
Преди приемането на този закон адвокатската професия е била регулирана от Закона за адвокатите от 1888 г., но този по-ранен закон не е установявал реално корпоративно устройство. Приемането на адвокати се е извършвало чрез "приписване" към окръжен съд, а дисциплинарният надзор е бил поверен на съдилищата. Законът от 1925 г. променя коренно тази система и бележи началото на съвременното организиране на адвокатурата, обясняват  от съвета. 
Законът изгражда организацията на българската адвокатура на принципите на независимост, самоуправление и самоконтрол. Въвежда се задължително членство на адвокатите в адвокатски колегии, които вече са юридически лица. Всяка окръжна адвокатска колегия получава правото да приема свои членове.
Създава се Висш адвокатски съвет, който поема цялостната отговорност по въпросите, свързани с професията, включително дисциплинарната отговорност, която преди това е била в правомощията на окръжните съдилища. Уреждат се условията за придобиване на правоспособност, включително изискването за успешно завършен юридически стаж (в съд или при адвокат) и полагане на изпит. Законът предвижда и по-детайлни изменения относно правната помощ и достъпа на социално слаби граждани до адвокатски услуги. От Висшия адвокатски съвет коментират, че приемането на Закона за адвокатите от 1925 г. е смятано за голяма победа за българското адвокатско съсловие, тъй като успява да наложи своите виждания за свободна и независима професия, организирана на корпоративен принцип. 
По повод годишнината БТА публикува част от закона, приет през 1925 г., който е изграден на два принципа – на самоуправление и на самоконтрол.