На 24 октомври Столична библиотека отбелязва 97 години от създаването си. Една от най-старите културни институции на София е създадена през 1928 г. с уведомителна заповед на кмета ген. Владимир Вазов за откриване на Общински музей с три отдела: музей, архив и библиотека. Днес Библиотеката на София се гордее с близо 109 хиляди читатели, фонд от 1 мил. книги, 4 модерни филиала и Библиобус, най-големия в страната Детски център, Дигитална тийн лаборатория, литературен музеен комплекс „Бележити българи“, допълват от екипа.
Само за една година броят на новите читатели е над 23 хил., близо 751 хил. заети книги, 500 хил. посещения, закупени са близо 22 хил. нови книги. За читателите и потребителите са достъпни най-богатият документално информационен архив за историята на София, електронен каталог с 390 хил. книги, български и чужди цифрови ресурси, образователни и информационни услуги, собствени цифрови платформи, посочват от екипа на библиотеката.
Основните събития в празничната програма на библиотеката включват среща на клуб „Чудесата на науката в библиотеката“ на тема „Площад „Славейков“ – културното сърце на София“ с водещ блогърът и изследовател на София Виктор Топалов, юбилейна вечер на Литературния клуб с модератори поетът Петър Чухов и тв водещият и актьор Стефан Щерев. Двете събития ще се проведат от 18:00 ч. тази вечер.
На 23 октомври от 17:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека ще бъде показана експозицията „Познати и непознати пейзажи от фонда на Столична библиотека“, която представя картини от колекцията на библиотеката както на известни художници, сред които и класици на българското изкуство, така и по-малко познати на публиката имена. Включени са творби, създадени от 50-те години на XX век до съвременността, от български и чуждестранни автори, сред които Петър Урумов, Тодор Хаджиниколов, Мария Столарова, Точо Генов, Павел Тодоров, Силви Басева, Иван Подеков, както и чуждестранни художници – Франт Недвед, Влоджимеж Закжевски, Лахоут и др. Изложбата ще представи културологът Тони Николов.
На 24 октомври от 12:00 ч. в галерия „София“ ще се състои представяне на „Дигитална платформа Кирил Христов“ по проект „Кирил Христов: Завърналият се изгнаник“, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Културно наследство“ 2024. Платформата съдържа автентичното културно наследство на големия автор – книги от личната му библиотека, дарена на Столична библиотека, а именно 400 издания, 128 автографа, архивни документи, снимки, артефакти, публикации от Кирил Христов в сп. „Сердика“ и в детския периодичен печат, както и атрактивна виртуална разходка из музейното пространство „Личната библиотека на Кирил Христов“ и документалния филм на Ралица Димитрова за творческия път на писателя „Големият непознат“.
Също на 24 октомври от 11:00 ч. в „Зона за четене и срещи“ ще се състои демонстрация на пилотно въвеждане на иновативна библиотечна технология - RFID система, реализирана с финансовата подкрепа на Amusnet, а от 11:30 ч. ще бъдат представени други акценти от празничните инициативи, сред които фотодокументална изложба „Библиотеката на София – в/и Града“, фотоизложба „Пространство и време“ с черно-бели фотоси, изложба от колекциите с редки и ценни издания представя уникални старопечатни книги.
На 24 октомври всички филиали и Детският център на Столична библиотека ще предложат свои интересни инициативи – изложби, срещи с детски автори, арт ателиета за деца, образователни занимания за ученици в Дигиталната тийн лаборатория. В Деня на отворените врати посетителите могат да разгледат хранилищата на библиотеката и емблематичните музейни колекции с личните библиотеки на Кирил Христов, Симеон Радев, д-р Константин Стоилов.
Всеки желаещ може да получи едногодишна безплатна читателска карта.
Литературният клуб на Столична библиотека е създаден през 2015 г. по идея на директора на библиотеката Юлия Цинзова и с участието на писателите Калин Терзийски, Захари Карабашлиев, Милен Русков, Иво Милев и Теодора Тотева. Първоначално е наречен клуб „Благодатният четвъртък“ и срещите в него се осъществяват два пъти месечно. Но скоро новосъздадените формати на клуба нарастват значително и събитията започват да се провеждат и в други дни от седмицата. Така постепенно се налага името Литературен клуб на Столична библиотека.
/ЕМС/