Св. Спиридон е бил почитан в миналото и от бусинските грънчари, каза директорът на музея в Трън Милена Катошева

Православната църква почита днес паметта на Св. Спиридон Чудотворец, известен като покровител на грънчарите. В миналото светецът е бил особено почитан от майсторите на този занаят в трънското село Бусинци, разказа за БТА Милена Катошева, директор на Общинския исторически музей в Трън.
Тя припомни, че назад в годините всеки занаятчия трябвало да си избере светец, който се приемал като закрилник на цялото еснафско съсловие. Всички майстори се събирали и заедно определяли своя покровител. Задължително се съобразявали с житието на светеца, т.е. с неговото занятие, страдание или извършени чудеса. Така кожухарите избрали св. Илия заради неговия кожух; зидарите и дюлгерите - апостол Тома, понеже в житието му се казва, че бил дюлгерин. За свой покровител грънчарите избрали св. Спиридон Чудотворец, когото православната църква почита на 12 декември.
„Житието на Св. Спиридон е изпълнено с чудеса. Според легендата, по време на Никейския събор, той стискал керемида в ръката си, от която нагоре изригнал пламък, надолу потекла вода, а ръката му останала непокътната. Това го направило покровител на керемидчиите, грънчарите, тухларите, както и на обущарите, казанджиите и овчарите“, обясни Катошева.
Грънчарите разказвали и друго предание за чудо, а то е свързано с това, че когато светецът за първи път се опитал да сътвори съд от глина, материалът не се поддал на обработка в ръцете му. След като се разплакал, сълзите му омекотили глината и тя започнала да се вае. Оттогава до грънчарското колело на всеки майстор се поставя паничка с вода, символизираща „сълзите на Св. Спиридон“.
Макар кондиката на бусинските грънчари да не е запазена, силната принадлежност към еснафа се потвърждава от надпис върху икона на светеца, дарена на църквата „Св. Никола“ в Бусинци на 28 август 1869 г. Иконата, поръчана на неврокопския зограф Сергю Георгювич, днес се съхранява в Регионалния исторически музей в Перник, поясни Катошева.
Тя допълни, че в миналото в Бусинци почти във всяка къща е имало грънчарско колело, понякога и две, а зимата била най-интензивният период за производството на съдове. През пролетта майсторите обикаляли пазарите в Цариград, Пирот, Солун и дори в Европа, където продавали продукцията си. След завръщането си, около Кръстовден, те носели пълни каруци с продукти в замяна на грънците, а празникът по прибирането им събирал семействата след дългото отсъствие на майсторите.