Съвети как да се намали хранителният отпадък от домакинствата дадоха експерти на форум за устойчиви практики

Съвети как да се намали хранителният отпадък от домакинствата дадоха експерти по време на форум за устойчиви практики и нулев остатък "0 waste" в София. Събитието е организирано от Фондация Mate Kitchen, Сдружение "Храни и напитки България" и Българската хранителна банка. Сред основните причини за създаване на хранителен отпадък са липсата на добро планиране при пазаруване и готвене, каза за БТА Биляна Константинова от Mate Kitchen. Домакинствата пазаруват големи количества храна, които често не се съхраняват добре, и тогава се развалят. Останали продукти, като малко парченце кашкавал, се приемат за отпадък и се изхвърлят, допълни Константинова. 
Най-големият производител на хранителен отпадък са домакинствата, каза тя. Човек от едно домакинство произвежда по 93 килограма боклук на година, според данни на Евростат за 2022 г. Увеличението е с една трета от предходната 2021 г., когато човек от населението произвежда по 26 кг за една година, отбеляза тя. Важно е домакинствата да пазаруват отговорно и да не се стига до изхвърляне на храна и рециклиране. Освен разхищението, хранителните продукти са и голям замърсител, тъй като, когато гният, се превръщат в голям източник на метан, каза Константинова. Създадохме планер "Седмично меню", каза кулинарът на фондацията Георги Николов. Искаме да покажем как продуктите, рецептите и менютата на хората могат да бъдат оптимизирани, обясни той. Платформата представя над 2000 рецепти, а най-популярна е гювечето, тъй като то използва всичко от хладилника, каза Николов. Имаме още рецепти за палачинки със стар хляб, бананов пудинг – отново със стар хляб, а за Великден показахме рецепта за козуначени филийки. Имаме рецепти за всеки тип хранене, допълни Николов.
Участваме в работна група към министъра на земеделието и храните за реализиране на план за намаляване на разхищението на продуктите, каза за БТА изпълнителният директор на Сдружение "Храни и напитки" Яна Стратиева. "Подготвяме брошури, с които да информираме населението. Оказа се, че голяма част от хората не различават на етикетите "най-добър до" и "годен до", каза експертът. По думите ѝ етикетът посочва докога храната има най-добри вкусови качества според производителя. Този етикет не означава, че продуктът е развален, затова искаме да накараме домакинствата да обръщат внимание на етикетите, отбеляза тя. Според Стратиева брошурите ще показват и как да се съхранява храната и как да се пазарува по списък. Искаме домакинствата да имат отговорно отношение към храната и да знаят, че множество ресурси са изразходвани също за производството ѝ, каза тя. Най-интелигентният и оползотворяващ вече купената храна механизъм може да бъде даряването ѝ в Българската хранителна банка, посочи тя. Продукт, който не е продаден или изяден, може да бъде дарен на банката, а тя поддържа връзка със социални потребители, които могат да го оползотворят. Така, вместо да се изхвърлят хранителни продукти, те са оползотворени, обясни Стратиева.