Свързани с българската история места в румънския град Гюргево и в Русе бяха почетени като част от инициативата "14 века България в Европа"

Местата, където е заседавал Гюргевският революционен комитет и румънското пристанище, откъдето четата на Христо Ботев се е качила на кораба "Радецки", както и Пантеонът на възрожденците и гробницата на Захари Стоянов в Русе бяха почетени като част от инициативата на Българската национална телевизия (БНТ), Българската телеграфна агенция (БТА) и Българското национално радио (БНР) "14 века България в Европа".
Инициативата включва отбелязването на годишнини в българската история със значение за общата европейска история, които се отбелязват през годините до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването през 632 г. на първото българско държавно образувание на европейска територия – Стара Велика България. 
„Тук, на гостоприемната румънска земя, е издаван вестник „Нова България“, основан от великия революционер и поет Христо Ботев. Наблизо бе и сградата, в която живяха българските емигранти, които организираха през 1876 г. най-голямото освободително въстание в България“, гласи надписът на български и румънски език на плочата на улица „Влад Цепеш“ в близост до пазара в Гюргево.
На мястото в момента се извършват ремонтни дейности. Въпреки това цветя пред плочата поднесоха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев, кметът на Русе Пенчо Милков, областният управител на Русе Драгомир Драганов, водещият и изпълнителен продуцент на предаването „Панорама“ по БНТ Бойко Василев и изпълнителният директор на Асоциация "Еврорегион Данубиус" Лили Ганчева.
На мястото Кирил Вълчев прочете цитат на Захари Стоянов от пета глава на “Записки по българските въстания”, посветена на апостолите в Гюргево и техните действия: "Още в началото около месец ноемврий 1875 горе-поменатите емигранти и бъдещи апостоли за Априлското въстание допаднали един по един в историческия румънски градец Гюргево, гдето с помощта на редкия патриот Димитра Горов тия успели да си наемат една отделна къщица, която отпосле нарекоха казарма. Като видели въодушевлението на народа, от една страна, после Заарското въстание, а, от друга, че приели частни писма, в които им известявали от България, че народът е много повече готов да въстане на оръжие идущата пролет, отколкото миналата есен, то тия се събрали втори път под председателството на Стамболова и размислили що трябва да се прави".
Делегацията отиде и до пристанището в Гюргево. Към тях там се присъединиха посланикът на България в Румъния Радко Влайков и заместник-кметът на Община Гюргево Йонел Мускалу. Плочи на български и румънски език напомнят, че „От това място на 16 май 1876 година се качи на кораба „Радецки“ големият патриот и революционер Христо Ботев, отправяйки се към родината начело на патриотична чета, за да вземе участие в борбата за национално освобождение на българския народ“. Пред плочите бяха поднесени венци и цветя. 
Делегацията посети и Пантеона на възрожденците в Русе. Там беше почетена паметта на препогребаните в него 39 известни българи, сред които Любен Каравелов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др., както и на 453-те души – участници в Ботевата чета, Червеноводската въстаническа чета, Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността. Делегацията посети и намиращата се в близост гробница на Захари Стоянов. 
В рамките на инициативата "14 века България в Европа" в Националния пресклуб на БТА в Русе днес има и конференция на тема "150 години от Априлското въстание – 1876 г., и отбелязване на взетото през декември 1875 г. решение за обявяване на въстание от Гюргевския революционен комитет".  Форумът в крайдунавския град поставя началото на разговори за 150 години от Априлското въстание, които ще бъдат организирани през идната година и в националните пресклубове на Агенцията в центровете на четирите революционни окръга на въстанието – Велико Търново, Сливен, Враца и Панагюрище.